Добрич си има рекордьор в доброволното кръводаряване. Това е Веселин Ганев, който има зад гърба си 92 безвъзмездни кръводарявания.

Мъжът си е поставил за цел през следващите четири години да увеличи бройката и кръводаряванията му да станат 100.

Веселин Ганев е на 61 години. За първи път участвал в акция по доброволно кръводаряване докато бил курсант във военното училище в София.

„За периода на обучение там, беше пет години, имам около три кръводарявания във военното училище. И от там нататък, след като отидох в Строителни войски, с войниците по един, по два пъти в годината давахме кръв. Имаше такива кампании, пролет и есен, като дойдат новите войници, се даряваше кръв. И ние, командирите, като личен пример трябваше да тръгнем преди войската“, разказа Ганев.

Дори и след напускане на армията, Веселин продължил с даряването на кръв, защото, както казва - „организмът му го иска“.

„В определен момент, след като не си дарявал 4-5 месеца, започваш да усещаш некомфортност, понякога главоболие. И съм забелязал лично за себе си, че след като даря кръв организмът ми някак си живва“, казва той.

Досега никога не е взимал пари за кръводаряване и се ядосва на тези, които са се превърнали в търговци на кръв. Затова се отзовава, ако някой го потърси, защото негов близък има нужда.

„Като ме попита някоя нова служителка за кого ще дарявате, казвам, че ще дарявам за себе си. Защото в крайна сметка моята професия е била рискова, със строителство съм се занимавал, в армията, шофьор съм, карам автомобил, не са знае кога какво ще се случи. А кръводаряването трябва да бъде един процес, при който да даряваш кръв, когато имаш възможност. Съответно да има какво да ти прелеят, когато е необходимо“, смята Ганев.

За съжаление хората като Веселин Ганев са малко, казват от отделението по трансфузионна хематология в Добрич. От началото на година доброволците са били едва 60.

„90% от кръводаряването при нас е роднинско. Това означава, че близките на пациентите в нашата болница осигуряват кръвта, от която се нуждаят. Но това не е решение на проблема. За съжаление кръвта е безценна, тя няма аналог в света и само здрав човек може да дари кръв, за да помогне на близък или на непознат“, казва д-р Юлияна Димитрова.

А Веселин си е обещал: „Да ги направя поне 100, досега са 92. До 65 години се надявам, че ще успея“.