Днес отбелязваме Световния ден на анимацията. На тази дата през 1892 година е първата публична прожекция на френския художник Емил Рейно. Тогава ги наричат светлинни пантомими. Как анимацията се е променила от тогава до днес разказват едни от най-големите ни аниматори.
Спорно остава кога за първи път в България се появява анимацията. Със сигурност обаче повечето сме чували емблематичните рисувани филми „Приключенията на Чоко и Боко“ и „Планетата на съкровищата“. Надежда Славова е главен аниматор във филмите на големия режисьор Румен Петков.
„Анимацията дава една невероятна възможност. Тя събира всички изкуства в себе си. С анимацията можете да направите несъществуващи неща, неща, които са единствено във фантазията и в главата ви. В анимацията има възможност да се използват различни интересни стилове, художникът да експериментира със своите идеи и познания“, казва Надежда Славова директор на Международния фестивал на анимационния филм „Златен кукер“, председател на БАНХА.
Тео Ушев е първият българин номиниран за "Оскар" с късометражния си филм "Сляпата Вайша".
„Възможността да създаваш движещи се образи, движещи се рисунки и едновременно с това да разказваш истории, това е едно от най-важните неща, които анимацията има. Да вдъхваш живот в рисунките“, обяснява аниматорът Теодор Ушев.
Според него аниматорът не може да е егоист и лош човек.
„Анимацията е велико изкуство. То синтезира в себе си всичко, то синтезира изобразителното изкуство, литературата, киното, музиката. Един аниматор не може да бъде лош човек. Не може да е егоист, който не е емпатичен, който няма усещането към това, че заедно можем да направим нещо хубаво, красиво, което да радва хората, да ги забавлява. Като всяко изкуство, което е базирано на синтеза, основната задача на всички които се занимават с анимация, е да се забавляват“, казва Ушев.
Освен радост и забавление, анимацията е и начин хората да се справят с ежедневието и бита споделя доц. д-р Господин Неделчев.
„Анимацията всъщност според мен помага на зрителя по-лесно да преглътне горчивите и болезнени теми, които му сервира ежедневието. Изкуството се прави с много мисъл. Те трябва да се научат да мислят и след това идва изкуството, правенето на изкуство“, казва доц. Неделчев, ръководител на специалност „Анимация“ в НАТФИЗ.
