Днес се навършват 20 години от една от най-големите трагедии за България. На 4 април 2004 година автобус с българи се обръща в река Лим на връщане от туристическа екскурзия в Дубровник. Жертвите са 12 български деца, всички те са от Свищов.
Преди 20 години в 8 часа и 10 минути сръбско време на планински път шофьорът губи контрол над автобуса. Рейсът пада в коритото на река Лим.
Георги Манзаров е баща на 18-годишния Юлиян. Той е най-големият сред загиналите, но ще остане запомнен не като жертва, а като герой. Юлиян не посещава училището, което организира екскурзията. Той тръгва заедно с над 30 ученици в името на любовта.
„За голямата си любов. Той беше футболист и имаше чуждестранен договор да играе там. Каза ми, че няма да ходи на бал, а ще замине да играе футбол, за да бъде с нея. Тя оцеля, ние поддържаме връзка с нея и с нейното семейство. Няма как да бъде другояче, защото тя е неговата голяма любов“, разказва баща му.
1 месец след катастрофата бащата създава фондация „Ангелите от Лим“, заедно с още 12 семейства на загиналите.
„Нашата болка е, че за тези 20 години от оцелелите, с изключение на 1-2 семейства, никой от родителите на тези деца, които вече са пораснали, не се обърна да помогне поне с мероприятията, които фондацията прави“, казва още той.
През изминалото време обаче Георги е благодарен за направените приятелства и получената подкрепа.
„Ние бяхме заедно и в тази болка, когато ни тежи се събираме, говорим и споделяме. Така намираме някаква утеха, защото сме 12 семейства. Всички тези семейства успяхме да не сме разделени. Ние не сме НПО, ние сами събираме средства и сами си правим нещата“, казва бащата на Юлиян.
За трагедията е осъден шофьорът на автобуса, Илия Измирлиев, на 4 години затвор.
„Ние през цялото време искахме да разберем истината за катастрофата. Истината е, че човекът, който е виновен пряко за катастрофата, е Илия Измирлиев. Но аз бих казал, че тази катастрофа се случи, защото всеки един от организатора, до превозвача, до екскурзоводите – всеки един от тях не си е свършил работата. Тази несвършена работа доведе до вкарването на автобуса във водата“, казва Георги.
20 години по-късно припомняме за случилото се на 4 април 2004 година с разкази оттогава.
„Целият автобус се разтресе. Водата започна да се покачва много бързо с всяка секунда и слава Богу успяхме да се доберем до люковете“, разказва тогава едно от оцелелите момичета.
36-а от пътниците и двамата шофьори успяват да се спасят.
„Събуждам се в реката, това е секунди след излизането от трасето. Моята работа е билa, че съм помагал да излязат децата“, разказва Димитър Керкелов, вторият шофьор на автобуса.
Още в първите часове след трагедията е ясно, че жертвите са поне 10. Всички те са деца на възраст между 11 и 18 години. Двама от непълнолетните пътници са в неизвестност и десетки се включват в спасителна акция, а в Свищов е обявен ден на траур.
Седмици по-късно телата на двете изчезнали при катастрофата деца са открити, а равносметката е страшна - 12 български деца са загубили живота си в река Лим.
В средата на 2004-а година успяват да извадят и автобуса от реката.
В началото на 2005 г. започва делото за катастрофата. Подсъдим е 51-годишният шофьор Илия Измирлиев.
Той е обвинен, че е причинил смърт на повече от едно лице по непредпазливост. На първа инстанция Измирлиев е осъден на 7 години затвор. Присъдата обаче е обжалвана. На втора и трета инстанция е намалена на 4 години затвор с мотива, че подсъдимият е оказал „реални спасителни действия и са налице много смекчаващи вината обстоятелства“. Осъденият Илия Измирлиев вече не е сред живите.
След трагичния инцидент в река Лим е създадена анкетна комисия. Следват и законодателни промени, които забраняват нощните пътувания при екскурзии с ученици.
Вече 20 години всеки ден родителите мислят за изгубените си деца. Всяка година ходят на мястото на катастрофата. И все още има въпроси, на които търсят отговори. Повечето от оцелелите при катастрофата деца и възрастни отдавна не са в Свищов. Почти никой от тях не е идвал и да отбележи черната годишнина от трагедията Лим.
