В утрешния ден се навършват точно 10 години от трагедията край река Лим, при която загинаха 12 деца от град Свищов. На 4 април 2004 г. група от 34 ученици и 16 възрастни се прибира от екскурзия в Дубровник. По пътя шофьорът губи контрол над автобуса и той пада в коритото на река Лим. 38 души са спасени. 12 деца обаче загиват.

Десет години след смъртта на децата, родителите им вече се приготвят за годишнината. Казват, че болката не отминава. „Не, не се преодолява. Не е възможно. Няма човек който да е загубил близък... Това са естествени природни закони. Когато децата губят родителите си. Но когато стане обратното - това не е нормално. Не може да е нормално. Всеки ден е борба”, сподели пред bTV Венцислав Евтимов, родител на едно от загиналите деца.

При катастрофата Георги Манзаров е загубил любимия си син. Той заминал за Дубровник, вместо да отиде на абитуриентския си бал. Загиналият Юлиян се канел да стане футболист. Отишъл на екскурзията с голямата си любов.

„Последните думи, които моят син ми каза, когато си говорихме, бяха „Много е добре, изключително щастлив съм, имам много работи да ти разкажа.” И последната дума която ми каза беше - баща ми, обичам те. Моят син си замина с тая дума и аз съм щастлив.
Той е щастливец, той загина за любовта си. Колко хора са имали тази възможност?” казва бащата.

Днес в Свищов родителите на 12-те деца се готвят да отбележат десетата годишнина от смъртта на своите деца. Чистят параклиса, гробовете и алеите около тях. Казват, че времето вече няма никакво значение. „Не е нито по-трудно, нито е по-лесно, но като сме заедно като се виждаме, споделената болка е по лека и се научаваш да живееш с нея”, обясни майката Даниела Братова.

От първо лице

Тодор също бил на фаталната екскурзия. Помни в детайли случилото се. Било тъмно, част от децата гледали филма „Гладиатор”, повечето се били унесли или спели. Усетили трус и водата започнала да навлиза в автобуса.

„Някои не успяха да излязат, други излизайки бяха с пълни дробове с вода, лекарите опитаха да ги спасят, но не успяха”, помни той.

Животът на Тодор също бил под заплаха. Той чакал до последно, за да види своя съученик Светльо - един от последните открити, почти месец по-късно. „Последният курс с деца, който беше нашата лодка, се обърна. Бяхме трима-четирима, повечето ги изхвърли към брега. Аз се хванах за лодката и стигнах до средата на реката и усетих че няма кой да ми помогне и ще трябва да плувам.

11 от децата са учили в едно училище. Днешният директор тогава им е преподавал по география и природознание. Помни къде са седели.

Хората в Свищов казват, че 10 години по-късно вече са се научили да живеят с болката. Но трагедията ги е белязала завинаги. „Животът е кратък не знаеш кога ще настъпи неговият край, трябва да ценим близките си и да им се радваме узряхме твърде рано”, казва Тодор.
 

Годишнината от смъртта на 12-те деца ще бъде отбелязана утре.