Един професор от Украйна вече година преподава на студентите си от окопите. Снимката на проф. Федир Шандор обиколи световните медии преди половин година, а първото интервю с него направи репортерът на bTV Антоан Златков.
Професорът от Ужгородския университет държи едновременно оръжие и книга. Води лекции на студентите си и води война за свободата на родината си. В момента той е на пост на границата с Русия. Равносметката на проф. Шандор, година след като войната избухна.
– Преди повече от половин година направихме интервю с вас. Тогава вие преподавахте лекции от окопите. Продължавате ли да преподавате и днес, въпреки че сте на фронта?
– Разбира се, че продължавам да преподавам. През лятото студентите бяха във ваканция. През есента отново започнах да преподавам, а сега през февруари започна и новият семестър. Разбрахме се с ръководството да продължим да преподаваме на студентите, защото това е по-важно от тази война, която е между две цивилизации- образованата и необразованата, затова и продължавам да правя, това което правя. Както пише Хемингуей – „с войната се свиква“, а аз правя това което правя вече 27 години. Така, че това е моят нов начин да преподавам от фронта.
– Вече измина 1 година откакто започна войната в Украйна. Каква за вас беше тази година и как тя промени вашия живот?
– В моят живот това, което се промени е, че станах по-дисциплиниран, защото в армията всичко е дисциплина. Тази година, която измина изцяло промени Украйна. Ние станахме украинци и ние не владеем юга изтока и запада, а това което имаме е само Украйна. Хората разбират, защо трябва да говорят езика си, да оценяват историята и културата си и затова няма никакво разделение в това отношение. Смятам, че същото е било и в България по време на робството. Сега в Украйна вече има единна нация, единна култура и единна история. Не трябва да се обясняваш, не трябва да се конфронтираш, войната постави всичко на мястото си. Ние станахме по-силни намерихме нови съмишленици в това число и България, която ни осигури оръжие. Украйна стана европейска страна, тоест стана себе си, което е много важно.
– Кой беше най-трудният момент от тази изминала вече една година?
– Труден момент е това, че трябваше да променя начина си на живот, моите творчески моменти в преподаването приключиха. Дисциплината. Другото нещо, което се промени е оръжието, с него трябва да си много внимателен, да боравиш внимателно, защото стрелбата не се случва някъде там далече, а тя се случва около мен и също така има и минни полета. Но наистина най-трудният момент е когато трябваше да пренасям с ръцете си мъртвите тела на деца. Да, това беше наистина най-тежкият момент за мен, защото ти до преди 10 минути си разговарял с тях, а сега просто ги няма. И след това да се обадиш на техните семейства и да им кажеш. На мен ми се налагаше да съобщавам, новините в ролята си на командир и да казвам: „За съжаление вашият син или вашият мъж вече ги няма“. Това наистина беше много тежък и труден момент, защото губих приятели.
– Проф. Шандор в такива моменти как успявате да се съхраните, да не загубите вяра и какво ви дава сила да продължите?
– Най-основното по време на война е да слушаш нареждания. Внимателно да ги следваш. И да изпълняваш командите. Не трябва да правиш излишни движения, защото действително е много опасно. Основното, когато си на война е да съхраниш себе си. Дава ми сила това, че искам победа. Дават ми сила хората около мен, семейството ми, приятелите ми. И фактът, че в момента щом си общуваме с вас, в крайна сметка означава, че аз на някого съм нужен. Ето това означава, че след войната аз ви каня на кафе в подножието на Карпатите. Там кафето е много хубаво, а пък вие имате много хубаво розово масло.
– Продължавате ли да вярвате, че "образованият човек по-трудно убива"?
– Образованият човек убива с думи, с култура, той убива с дипломация. Ако ти воюваш с необразовани, с варвари то за съжаление е нужно образованите да си помогнат с оръжие. За да поставиш тази варварска сган на място и да разбере, че цивилизацията, културата и елементарните човешки права са по-важни от нечие болно въображение, изградено въз основа на история, която вече не съществува. Европейската цивилизация еднозначно ще победи варварския свят. И след това тя ще разшири своите граници, след като войната приключи. Бих казал ще ги разшири до Урал и ние очакваме огромна победа в полза на цивилизацията и културата над варварството и лудостта.
– Проф. Шандор в каква Украйна искате да се събудите утре?
– В добра! В мирна! Всъщност на първо място в мирена, след това добра! Победата не си струва, ако след войната всички започнат да правят това, което правеха преди войната. Искам да се събудя в мирна държава, именно от мира ще зависят и европейските държави. Унгария, Румъния, България. От това ще зависи културното и развитие. Украйна ще започне да се развива постоянно и на 100%. Искам да се събудя в Украйна, която да оценява себе си. Ако обичаш себе си, ще обичаш и всички около себе си.
