Една снимка обиколи целия свят вчера. На нея военен преподава в окопите по телефона на студентите си. Военният е професор от университета в Ужгород.
„Преподавател съм в държавния университет Ужгород. Преподавам във факултет по обществени науки - философия и социология и във факултет по Туризъм на около 2000 студенти. Аз съм баща на 4 деца - две момичета и две момчета, на 46 години съм и съм женен, но семейството ми живее в Западна Украйна. Там ситуацията е нормална, но има изключително много бежанци от Източна Украйна“, проф. Федир Шандор.
А вие сега къде се намирате, каква е ситуацията при вас?
Намирам се в Донецка област и тук ситуацията е такава, че всеки ден се стреля, има мини, бомби, ракети.
Как се преподава по време на война?
Всеки понеделник и всеки вторник имам лекции. А когато започна война, отидох на фронта и трябваше да продължа да преподавам. Чета лекции, без да спирам, без почивка. Един от приятелите, с които сме на фронта, ме заснел и така снимката ми се появи в интернет. Преподавам много специфична, трудна дисциплина и затова нямаше как да ме заменят. Затова си оставих лекциите – три в понеделник и три във вторник. В мен имам телефон, имам и конспекта с лекциите и така продължавам да преподавам, тоест всичко си е нормално.
Как на човек му минава?
Да живееш по време на война и да водиш лекции, когато падат бомбите, са две различни неща. Вече 27 години преподавам на студентите. Ние воюваме, не за да излезем след войната някаква оглупяваща нация, а за да бъде образована, европейска нация с култура. Виждаме, че от другата страна са тези, които унищожават детски домове, театри, университети. Само необразован човек може да атакува Чернобил. Та той не разбира, че това е опасно за самия него. Само необразован човек може да причини на себе си нещо подобно. Вярвам, че хора без образование по-лесно убиват други хора. А хората, които слушат лекциите имат културата да уважават човешкия живот. Затова, мисля, че да прекратя лекциите е да бъда на страната на руснаците, а като ги продължавам – съм не само украинец, но и европеец.
В Харковския университет са неговите колеги: „Там са моите близки приятели. Там една от студентките умря, което за мен е много лично, болно ми е за тази трагедия. Там бяха убити учени, които са измисляли военна техника, ракети и това е доказателство, че войната е нелогична и абсолютно безсмислена. На 23 февруари имахме конференция, на нея казах, че е невъзможно да има война, защото в нея няма никаква логика. Но тя започна. Затова, за да има логика, аз преподавам. За да има нормалност. И такива като мен има много. Аз съм на фронта, за да защитавам земята си. Ще ви го кажа така - много български учени, образовани хора са напуснали училищата и университетите, за да защитават земята си от Османската империя. Аз правя това, което направиха българите 100 години назад. Моята земя, моето семейство, и моите приятели- това ми дава сили. Войната е страшна наистина е страшна, но я има. И смятам, че трябва бързо да спре, защото икономиката, науката обичат тишината."
