Точно година след началото на войната в Украйна един от най-четените съвременни руски писатели Сергей Лебедев посети за първи път България. Чия земя е Русия и защо руският елит продължава да подкрепя Владимир Путин? Интервю на Цвети Петрунова със Сергей Лебедев, който от 2018 година живее в Германия.

Преди да се превърнете в един от най-четените съвременни руски автори, като геолог изследвате земите на родината си в редица експедиции. Бихте ли довършили изречението Русия е земя на…

Русия всъщност е ничия земя.

Защо?

Снимка: Редакторски екип

Когато погледнете картата на Русия, първата асоциация е с нещо голямо, нещо необятно и в повечето случаи в тази необятност човекът липсва. Няма градове, пътища, цивилизация. До голяма степен историята е спряла и едно от най-трагичните неща на 20. век е, че Съветска Русия използваше тази необятност като кутия за еднократна употреба, за отпадъци, изпращаше хората в нищото, в места без история, само с чиста география, места, където хората просто изчезваха.

В тази връзка ще си позволя да ви цитирам. Пишете: В страната, в която съм роден, безстрашието беше непоклатима идеологическа догма, която преминаваше като червена нишка през всички книги, филми и статии във вестниците. Превърна ли се това безстрашие в страх и мълчание?

Това геройство и безстрашие е идеологическо, то беше и е навсякъде в литературата, филмите. Но обикновеният живот, гражданите на Русия са изцяло отдадени на страха, страх от държавната структура, репресии, това е наследен страх дори от прадедите им. Въпреки това на повърхността никой не показва този страх. Той е закоренен дълбоко в съзнанието, той те парализира да мислиш и действаш свободно. Това не може да бъде избегнато. Сталин е част от историята и последствията са видими. Цели поколения са изгубени, моделите, установени по време на Съветска Русия, не свършват с нейния край. Те оставят дълготрайна следа във възприятията на обществото и това, което имаме сега, бих го нарекъл морална апатия. Тази морална апатия допринася за този наследен страх към държавата.

Снимка: Редакторски екип

В книгите си често правите паралели между ерата на Сталин и ерата на Путин, защо?

Ако погледнем първо към по-младият представител на тази двойка, нашият президент е израснал и е получил образованието си в много специфична система, а именно в системата на съветската държавна сигурност. Нейната структура не е създадена да осигури сигурност на хората, а да ги сплаши, репресира и да им донесе несигурност. Тук доверието не е правилният инструмент, а страхът, простичкият, бруталният страх. Затова и мисля, че  г-н Путин в емоциите си, в представите си за света се уповава на този страх, това е истински движещата сила зад неговата политика. Той се опитва да продаде тези страхове и в сегашната среда на глад, война и несигурност - това работи. А нашата мисия като граждани на Русия е да не купуваме тези продукти. Да не купуваме този страх.

Една година след началото на войната, този вторник лидерът на Кремъл се изправи пред Федералното събрание на Русия. В речта си той използва изречението „Западът наложи тази война“,  сега ще ви покажа една снимка на 80 години, от 18.02.1943 по време на реч на Гьобелс в Берлин, на постера отзад пише „Не забравяйте, че Англия започна тази война с нас“.  В тази връзка какво Ви направи впечатление от речта на Путин, успяхте ли да я изслушате внимателно?

Да, успях. В тази реч нямаше обещание за бъдеще. Изобщо нямаше бъдеще, защото самите управници не знаят как да обяснят на населението какво се случва, каква е нашата цел, какво ще бъде бъдещето, всичко се върти в сегашния момент. Мисля, че по този начин обаче се създава лека надежда, че системата може да тръгне към своя упадък, защото не можеш да насилиш хората да живеят в постоянна война, без да им обясниш, че има бъдеще.

А когато руските граждани гледат своя лидер, от телевизионните екрани, докато пият чай или водка, вярват ли му?

Това е един от най-трудните въпроси, според мен те се опитват да бъдат в две състояния на ума едновременно. От една страна руснаците знаят, че не могат да се доверят на правителството, защото в повечето случаи, когато държавната Дума обещава нещо, те няма да го получат. Но в същото време те се идентифицират с Руската държава, с нейната форма, култура. Така че според мен те слушат едновременно в тези две състояния: на доверие и на недоверие. Някак в течна, плаваща форма. Опитват се да убедят себе си, че тази реч означава нещо, че е истинска, но тя разбира се е пълна с пропаганда, няма нищо общо с ежедневието на гражданите.

Защо обаче, руският елит дори не избира да бъде в тази плаваща форма и продължава отявлено да подкрепя Путин?

Руският елит. Защото руският елит е продукт на 20-годишно дишане, много специфично общо дишане. 20 години избор на най-лоялните, най-подкупните, най-мълчаливите, така се оформи този елит. За това време всеки с критично мислене сред тях беше накаран да замълчи. Цялата възможна опозиция беше елиминирана и сега тази група от коленичещи хора чувстват, че плават на една лодка. Ясно разбират, че това, което правят заедно, няма как да бъде разбрано от интернационалния бизнес. Разбират, че ако изгубят властта, това ще бъде краят за тях. Мисля, че взеха поуките от Милошевич, който беше „достатъчно глупав“ да изгуби изборите преди да бъде изпратен в Хага. Затова те просто ще държат тази лодка и няма да позволят никакви избори, защото никой освен обкръжението им няма да ги оправдае пред света.

Но все по-често се говори за смяна на самия Путин именно от този елит, според Вас това спекулации ли са, или по-скоро реалистично развитие в условия на военен конфликт?

Не мога да дам точна преценка, но едно нещо е сигурно, в момента, в който той изгуби властващата си позиция, Западът веднага ще има възможност да повдигне обвинение срещу него, за всичко досега, една стъпка в страни от президентския пост Путин ще се превърне в никой. Неговата сигурност ще бъде поставена на масата и той разбира това перфектно. 

В тази връзка, кой според Вас би бил новият лидер?

Големият проблем на руснаците е, че ние винаги мислим в посока на лидери.

Кой тогава е правилният път?

Правилният път е да се мисли в посока на политически идеи,  политически програми. Фокусирането върху един лидер от само себе си е проблематично и опасно, защото има шанс следващият лидер в крайна сметка да следва дори по-яростно политиката на Путин. Големият проблем на Русия е какво е Русия. Да, тя е наречена Федерация, знаем че повече от 100 различни нации, живеят под знамето на Руската Федерация, но те не живеят като част от федерация, отчасти са някак поробени. Истинският въпрос е как да се промени тази структура в нещо по-устойчиво за всички, като Европейския съюз, или парламентарно управление. Това е необходимата посока за мен. Трябва да има система, която да спира едноличните решения, а на 24 февруари 2022 нямаше такава.

Снимка: Редакторски екип

Причината да сте в София е новият Ви роман „Дебютант“ . В него  разглеждате ролята на съветските тайни служби и отравянето на Александър Литвиненко, Сергей Скрипал, Алексей Навални. Тайните служби ли са истинските лидери в Русия?

Да, силно вярвам на това. Ако погледнем силните на деня, чисто като бройка, от хиляда представители на руското общество с високи позиции, голяма част от тях ще имат връзка с КГБ или други клонове на тайните руски служби. Извън тази количествена извадка идва и параноичната представа за света, представена именно от членовете на тайните служби. Всички истории за плановете на Запада, всички истории за Украйна като враг на Русия, всичко това се учи в училищата по тайна сигурност, а после отива по каналния ред в нормалните училища, телевизионните програми. Разбира се бруталният начин да използваш задкулисието в политиката се е установило като търговска марка на тези служби. И действително в Русия всичко се върти около тях и това се усеща. 

Може ли да се избегне този контрол?

Снимка: Редакторски екип

В края на 90-те започнаха да се установяват т. нар. официални партийни бюрократи, които поеха контрола върху държавната Дума. Но за 10 години тези хора бяха постепенно заместени от приближените на Путин, вече добре обучени от тайните служби представители. Така безпроблемно функционира този механизъм. Но сега силно се надявам, след всичко, което се случва в Украйна, всички изгубени животи, цялата болка - тези хора да изгубят авторитета си сред обществото. Единствено на това мога да се надявам.