Радостна вест за жителите на врачанското село Крушовица. След години разруха и протакане, отвори врати местният православен храм "Света Троица". Ремонтът стана факт заради упоритостта и помощта на десетки дарители.
Каменната църква в Крушовица беше затворена за служби от 2007 г., но истинската драма настъпи през 2015, малко след големия потоп, засегнал стотици къщи в селото и съседна Мизия. Вследствие на проливните дъждове се свлече част от покрива.
Само клисарката с риск за живота си се осмеляваше да бие камбаната.
Първа откликна Дирекцията по вероизповеданията с пари за авариен ремонт, за да не се стигне до пълна разруха, но местните възроптаха.
„По дъските, които са сложени, ако почнем тия 20 000 лева да ги редим, те не може да се хванат, а не да се похарчат“, заявиха местните жители.
После тръгнаха по институции с искане за пълно възстановяване. Малко след Великден храмът най-после се изпълни с народ и песнопения, след 14-годишна тишина.
След основен ремонт вече има покрив и вътрешно укрепване, както и нов подход към храма. Ктитори са АЕЦ "Козлодуй", Община Мизия, бизнесмени, земеделци, включително и местни хора.
Най-големият дарител е роденият в селото предприемач и производител на авиационна техника за цял свят Николай Николов.
„Не може само да мислим за едни пари, парите са само средство да живеем, да оцеляваме, но вярата е онова, което е същината в живота“, заяви той.
На преосвещаването дойдоха мнозина, включително семейства с малки деца. Храмът бе преосветен от врачанския митрополит Григорий, който също е сред дарителите.
„Дай Боже, този храм да стои още дълги години тук, на своето място, да бъде един запален светилник, който да се вижда от всички и всички да пристъпват в него“, каза той.
Сега се търсят спонсори за стенописите в храма, граден от местните преди повече от век. От упоритите им наследници в деня на възкресението му за нов живот научихме мъдрост.
„Ако нямаш хляб, някой ще ти даде, ако нямаш сол, сълзите ще си вземеш, но ако изгубиш и вярата си, за какво сме живи тогава“, заяви кметът на селото Илия Илиевски.
След като най-важното е сторено, хората вярват, че ще се намерят и спонсори за стенописите.
