4 години след атентатите от 13 ноември 2015 г. във Франция, терористичната заплаха в страната остава изключително висока. Днес опасността идва по-скоро от радикализирани елементи вътре в страната, отколко от организирана атака отвън. Тогава 131 души загинаха в няколко парижки бара и ресторанта, както и в концертната зала Батаклан.
Десислава Минчева се срещна с един от ранените, но оживели в атаките. Разказ от първо лице за ужаса в няколко минути, които ще променят стотици съдби, както и тази на самата Франция.
Фотографът Ян Револ разказва за първи път в интервю за онази вечер, часове преди рождения му ден. Съгласен е да минем покрай бистрото „Малката Камбожда”. Но няма да влизаме вътре, невъзможно му е да се върне там. Сядаме в съседното кафене, на същата улица, по която минават трима от терористите вечерта на 13 ноември 2015 г.
„Всичко може би е пълна случайност. Беше вечерта преди рождения ми ден. Никакво желание нямах да го празнувам. Дали отказвах да стана на 40 или имах лошо предчувствие – не знам. Просто не исках. Но си казах: хайде, 40 години все пак, ще си поканя най-близките в последния момент”, разказва Ян Револ.
Докато чакат останалите, Ян, негова приятелка и брат му решават да вечерят набързо, преди да продължат в някой бар. Има места на терасата, но предпочитат да влязат вътре, ноември е, все пак. Тогава още не знаят, че това ще ги спаси от сигурна смърт.
Изстрелите се чуват все по-силно. Стъклата се пръскат. Ян усеща нещо тежко върху гърба си. Болката ще се появи по-късно.
Ян посреща рождения си ден в спешно отделение. Докарват много тежко ранени, някои умират пред очите му.
„Хората ми казват, че животът продължава. Трябва да издържиш... Не! Умряха хора около мен в онази нощ. В Батаклан. В баровете. На стадиона... Аз никога вече няма да имам рожден ден”, твърди Ян Револ.
