Франция отбелязва четвъртата годишнина от кървавите атентати на 13 ноември 2015 г. в Париж.
Френската столица застина в минута мълчание в памет на жертвите.
131 души загинаха в концертната зала "Батаклан" и в 8 заведения. Над 400 бяха ранените.
Според френското министерство на вътрешните работи, заплахата в страната остава също толкова висока, както преди 4 години.
Единственият оцелял от 9-мата терористи продължава да е в белгийски затвор. Разследването е описано в над 1 милион страници, разделени в 460 тома. Съдебният процес ще започне през 2021 година с амбицията да отговори на оцелелите на и близките на загиналите.
Оцелелият в атаката фотограф Ян Револ разказва за първи път за ужаса от онази топла ноемврийска вечер, в която няколко минути ще променят стотици съдби.
Той не иска да се върне в бистрото "Малката Камбоджа", но се връща точно 4 години назад, за да разкаже какво се е случило тогава.
„Всичко може би е пълна случайност. Беше вечерта преди рождения ми ден. Никакво желание нямах да го празнувам. Дали отказвах да стана на 40 или имах лошо пречувствие - не знам. Просто не исках”, спомня си Ян.
Ян е влиза в бистрото със своя приятелка и брат си само да вечерят набързо.
„И чувам кола, която спира със свистене на гуми. Чувам бомбички. Не разбирам, че това са изстрели. Никога не бях чувал изстрели, не знам какво е това. Но има звуци, които ми подсказват, че се случва нещо сериозно. Това става за части от секундата. Чувам: „А!”, писък на ужас. Не разсъждавам, просто рефлекс - лягам на пода и натискам раменете на другите двама, за да легнат и те. Рефлекс”, разказва Ян.
„Лежим на пода. Започва най-дългата минута в живота ми. Всичко е бавно. Изстрелите продължават на фона на тишина. И отвреме навреме – писъци на ужас: „А!”. Нещо такова...”, спомня си фотографът.
Един куршум пронизва гърба на Ян. Приятелката му е ранена в крака. Брат му - в рамото. Но и тримата са живи. Само те от всички наоколо.
В 9 часа и 25 минути тази вечер стават точно 4 години от онзи рожден ден, в който Ян оцелява. Но само физически.
За разлика от 2015 г., днес заплахата за организирана отвън атака отстъпва пред възможността за нападение от радикализирани елементи вътре във Франция. А ескпулсирането на джихадисти от Турция към родните им страни, както и избягалите наскоро от кюрдски лагери в Североизточна Сирия, правят невъзможна прогнозата на антитерористите за нови атаки.
