Промени в изпитите след VII и XII клас предвижда образователното министерство. Седмокласниците вече ще държат т. нар. „интегрирани“ тестове, а зрелостниците ще трябва да учат повече за „Среден“ - 3.
Седмокласниците ще се явят на първите интегрирани тестове през лятото на 2023 г. Изпитът по български език вече ще включва и въпроси по география и история. А по математика ще бъде комбиниран с материал от биология, химия и физика.
Учениците, които пък след 2 години ще бъдат зрелостници, ще трябва да се стараят повече, за да издържат матурите. Причината – повишава се прагът за изкарване на оценка „Среден“. Ако досега при 23 точки те са минавали изпита, то след две години миниумът ще е 30 точки.
. Ще покаже не колко много учат учениците, а колко дълбоки са джобовете на родителите им, защото се насърчава максимално паралелното образование“.
Това заяви учителят Емил Джасим в студиото на „Тази сутрин“. По думите му се очаква от министерство, което не може да реформира от години учебните програми, да направи изпит върху тях.
„Определяща е некомпетентността на определени хора, най-често директори на дирекции. Притеснително е, че няма прозрачност. До ден днешен нямам информация къде са отворените данни на министерството. Стратегическите цели са ясни – въпросът е какво ще се получи“, коментира той.
И продължи: „Функционалната грамотност не се променя с изпити, а в промяна в начина на преподаване. Учителите бяха ли квалифицирани да преподават по модерен начин – не. Може би пандемията свърши половината работа“, подчерта Джасим.
Според него истинската реформа ще дойде, когато едно дете от отдалечено село има същия достъп до образование, какъвто има едно дете в центъра на София.
А директорът на Национална финансово-стопанска гимназия Мая Гешева заяви, че промяната ще започне от учебните програми, като това няма да се случи днес и ще преминат няколко учебни години, докато се стигне до НВО в новия формат.
„Дневният ред на обществото задава промените. Всички искаме образованието и учениците да се развиват. МОН кодифицира необходимостта и потребността от промените“, обясни тя.
Според нея решението един ученик да посещава частни уроци е лично. Гешева смята, че стратегическите цели на този тип оценяване са по-различни и в основата им не стои необходимостта от разширяване на обема на паралелното образование.
Васил Николов от Национален инициативен комитет за качествена и иновативна образователна система заяви, че на пръв поглед промените звучат добре, но е притеснен от начинът, по който ще бъдат изпълнени.
По думите му досега всичко се е правело половинчато и промените не са се случвали изцяло, за да са компромисни за всички.
„Когато си поставен в ситуация, в която детето трябва по някакъв начин да се справи с нещата, с които не може – вероятно е да се стигне до частни уроци“, коментира той.
Вижте още във видеото!
