У нас предстои да започне мащабно научно проучване за разпространението на COVID-19. То ще се проведе изцяло от учените и в лабораториите на Националния център по заразни и паразитни болести.

Резултатите от него трябва да покажат колко бързо се изменя вирусът и откъде е внесен.

В Националния център по заразни и паразитни болести учените ще направят така нареченото целогеномно секвениране на РНК на 48 щама, всеки от който се състои от 30 хиляди структурни единици.

Геномът ще бъде разделен на нуклеотид по нуклеотид, за да може всеки да бъде идентифициран по отделно.

Заместник-ръководител на проекта е проф. Ива Христова. В изследването ще участват над 10 нейни колеги. Пробите вече са избрани - те са на български пациенти от различни населени места и от различни периоди.

Проф. Христова твърди, че по този начин ще се добие максимално информация за това какви разновидности от вируса циркулират и какви мутации се натрупват в него. Досега е правено единствено парциално или частично секвениране.

„Щамът мутира, макар и сравнително бавно. Въпросът е до каква степен и колко големи са тези мутации и от кои щамове ще се окажат заразените у нас“, коментира проф. Христова.

По думите и когато мутира не може да бъде ясно дали вирусът става по-опасен, или по-безопасен. Въпреки това преминавайки от човек на човек, неговата вирулентност се намалява. Все пак има случаи, при които при мутация се дават предимство на вируса за неговото прикрепване или размножение.

Все още не е ясно дали вирусът ще бъде ликвидиран през летните месеци, или ще останат тлеещи огнища през есенния период. По думите на експерта с напредване на топлото време броят на заболелите ще спадне.

Според нея сме по-близо до откриването на лекарство, отколкото създаването на ваксина срещу заразата.

Данните ще бъдат сравнени с подобни изследвания в други държави и така може да се предположи откъде е внесен вирусът у нас. Резултатите ще положат основа и на анализа защо у нас тежката заболеваемост и смъртността се запазват ниски.

Резултатите ще бъдат ценни за световната наука и ще помогнат за създаването на лекарство или ваксина. Първите данни се очакват до края на лятото, а окончателните - до края на годината.