Новият коронавирус най-вероятно е резултат от естествена еволюция. Това е преобладаващото мнение сред специалистите.

Гл. асистент д-р Хелиана Дундарова от БАН повече от 10 години се занимава с изследването и еволюцията на летящите бозайници. През 2018 г. тя посещава китайската провинция Юнан като част от пещерна експедиция, където се занимавала с изучаването на прилепите

Прилепите са „основните заподозрени“ за появата на коронавируса. Хранителният ресурс на тези животинки се изчерпва и съответно те отиват да се хранят на места, които са свързани с човека, обясни д-р Дундарова.

Разпространението на коронавируса обаче е станало чрез междинен гостоприемник.

„При хапване на плодове от прилеп, например, плодът пада на земята. Прасе или кон го изяжда и така този вирус престоява в междинния гостоприемник, който е свързан с нас и след това попада в хората“, поясни д-р Хелиана Дундарова.

„Генетичната последователност е много сходна с вид подковонос прилеп, който се среща в провинция Юнан. Макар и геномът на този вирус да е близък до COVID-19, той не може директно да зарази човек. Затова последните изследвания предполагат междинен гостоприемник. Става въпрос за много миловидно животинче – панголин. За съжаление той е ценен от китайците в тяхната медицина и кухня. Лови се, консумира се и се среща на техните пазари. Там този вирус е имал период на нагаждане. Оказва се, че самият протеин, който се свързва с белодробните клетки на хората, е близък и затова този вирус е толкова успешен“, обясни д-р Дундарова.

По думите й прилепите са уникални животни и са върхът на еволюцията, за което хората можем само да им завиждаме. Предполага се, че те са се отцепили от колона на бозайниците като самостоятелна група преди около 80 000 години.

„Анатомично прилепите почти не са се променили за разлика от останалите бозайниците. Приспособили са се към този начин на живот, който изисква разход на огромно количество енергия. Те са единствените бозайници, които летят активно. При тях нормалната температура е около 38-41 градуса, което за човека е смъртоносно“, разказа главният асистент в БАН.