Близо 60% от българските 15-годишни ученици са под базовото равнище по четене с разбиране, 57% не достигат критичния минимум по математика, а 47% показват сериозни дефицити по природни науки. Как се стигна дотук и защо слабите резултати от предишните изследвания не доведоха до необходимите промени в образователната система?
Резултатите от последното международно изследване PISA отново поставят българското образование пред сериозен проблем. Данните показват задълбочаване на дефицитите сред 15-годишните ученици както по четене и математика, така и по природни науки.
Според изпълнителния директор на „Заедно в час“ Траян Траянов тези резултати не са изненада за хората, които работят в системата на средното образование.
„За хората, които работят в средното образование и познават системата отблизо, тези резултати не са изненада. Всъщност бяха очаквани“, коментира Траянов. По думите му PISA не проверява просто дали учениците са научили определен учебен материал, а доколко могат да използват знанията си в реални житейски ситуации.
PISA не проверява зазубрени знания
„PISA ни дава една атестация на образователните политики като цяло и на качеството на преподаването. Доколко училището успява да развие фундаментални умения в учениците, да ги научи да мислят и да прилагат това, което учат в училище, в реални житейски ситуации“, обясни Траянов. Той даде конкретни примери за типа задачи, които се поставят на учениците.
При четенето с разбиране например може да се наложи ученикът да прочете листовка на лекарство и да изчисли каква доза трябва да приеме човек с определено тегло. При математиката задачата може да бъде свързана с разписание на автобуси – ученикът трябва да разбере колко време остава до следващия автобус, използвайки информацията от разписанието. „Това са типовете задачи, с които в момента 57% от учениците не могат да се справят на 15-годишна възраст“, посочи той.
Свързана новина
Според него проблемът е, че българската образователна система продължава да се фокусира прекалено много върху възпроизвеждането на информация, вместо върху уменията за мислене, анализ и приложение на знанията.
Липсва дългосрочна визия
Една от основните причини за незадоволителните резултати е липсата на последователна и дългосрочна образователна политика. „Нищо не е направено системно. Правено е на парче, без дългосрочна визия и без приемственост между различните правителства“, каза Траянов. Той посочи, че от 2010 г. насам постът министър на образованието е бил сменян многократно. „13 различни хора са били на тази роля. Те имат мандат средно по година и половина“, отбеляза той.
По думите му държавите, които успяват да подобрят резултатите си, работят с хоризонт от шест или девет години, за да могат да видят ефекта от предприетите политики през няколко цикъла на PISA. Сред необходимите промени той посочи цялостна реформа на учебните програми, промяна в начина на оценяване и в националните външни оценявания и матурите. Целта трябва да бъде изпитите да измерват не толкова способността на учениците да зазубрят и възпроизвеждат информация, а умението им да се справят с непознати ситуации и текстове.
По-малко материал, но по-дълбоко изучаване
Според Траянов сериозен проблем е и прекалено големият обем учебен материал, който учениците трябва да усвояват. „Това със сигурност е част от проблема. Една от препоръките на експертите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие е държавите да имат по-фокусирани учебни програми, в които се учи по-малко, но в по-голяма дълбочина“, обясни той. Важна част от промяната е и предоставянето на повече свобода на учителите да избират подходящите текстове и начина, по който да преподават даден материал.
Траянов даде пример с четенето в гимназиалния етап.
Свързана новина
„Само се замислете, че в България на учениците в гимназията почти не им се случва да прочетат цяла книга в училище – от кора до кора. Те четат глави, отделни откъси, които се изучават в учебните часове. И после се чудим защо като възрастни хора нямат интерес към четенето“, коментира той.
Учителите също са част от решението
Според него реформата трябва да обхване и подготовката и условията на работа на учителите.
PISA показва, че учениците постигат по-добри резултати, когато имат учители, които проявяват интерес към тях като личности и отделят време, за да им помогнат индивидуално там, където срещат затруднения.
„Има известно подобрение по този показател, което показва, че учителите могат да променят начина на преподаване с правилния подход и интервенция“, посочи Траянов.
Той обаче открои два сериозни проблема. Първият е свързан с това кой влиза в учителската професия – дали системата поставя достатъчно високи изисквания към мотивацията и компетентностите на бъдещите учители.
Вторият е свързан с условията, в които работят вече практикуващите преподаватели.
„Българските учители имат като цяло висок хорариум, което означава, че им остава много малко време да планират добри уроци, да подготвят качествени оценявания и да работят съвместно с колегите си“, каза той.
Според него базовата подготовка в университетите също е прекалено теоретична и практическата част не е достатъчно застъпена.
Каква е ролята на родителите?
Свързана новина
Важна част от разговора беше посветена и на ролята на родителите. Според Траянов международните данни показват, че там, където родителите проявяват интерес към ученето и преживяванията на децата в училище, резултатите обикновено са по-добри.
Той обаче призова родителите да не бъдат обвинявани за проблемите на системата. „Аз се въздържам да казвам какво трябва да правят родителите, защото родителите и семействата са в много различни ситуации“, обясни той. По думите му има семейства, в които родителите работят на две места или пътуват дълго до работата си и обективно не могат да отделят същото време за децата си. Въпреки това би било добре родителите да проявяват интерес към преживяванията на детето в училище, а не просто да питат: „Какво научи днес?“.
„По-скоро какво е твоето преживяване, какво ти се случва, какво ти беше приятно в училище днес, какво ти беше трудно в училище днес – такъв тип разговори би било добре да има“, каза Траянов. Той подчерта, че именно за семействата, които по обективни причини не могат да осигурят достатъчно подкрепа, съществува обществената образователна система.
„Ние имаме обществена образователна система, която финансираме с данъците си, за да може тя да компенсира недостатъците на семейната среда, а не да се извинява с тях“, категоричен беше той.
Бедността също се вижда в резултатите
Свързана новина
Социалният статус на семейството продължава да оказва сериозно влияние върху образователните резултати.
По думите на Траянов българската образователна система не успява достатъчно добре да компенсира ефектите от бедността.
„Недостатъци в семейната среда има във всички държави. Но на този етап се вижда, че нашата образователна система не успява да ги компенсира, за съжаление“, посочи той.
Изкуственият интелект – възможност или пречка? Сред новите предизвикателства пред образованието е и използването на изкуствения интелект. Учениците все по-често използват AI инструменти, но според Трайанов проблемът не е самото използване на технологията, а начинът, по който тя се използва.
„Учениците използват изкуствен интелект във всички държави. Има разлика в това как се използва в училище“, обясни той.
Когато учителите са подготвени и имат време да планират как учениците да използват изкуствения интелект, технологията може да бъде полезна. Тя може да се превърне в инструмент за търсене на информация, анализ и критично мислене, вместо в средство, което просто дава готов отговор на домашна работа или тест.
„Оценките за дисциплина са популистка мярка“
Траянов определи като „абсолютно популистка мярка“ идеята за въвеждане на оценка за дисциплина.
Според него подобен подход прехвърля отговорността върху учениците, без да се търсят причините за поведението им.
Той даде пример с ученик, който не се чувства добре в училище, защото е тормозен, не получава достатъчно внимание или не среща разбиране от страна на учителите.
„Когато ученикът не се чувства добре в училище, това започва да се проявява по два начина – или като някакъв вид отчуждение, или като някакъв вид нарушение на дисциплината“, обясни той.
По думите му в голяма част от случаите причините за това поведение са свързани с фактори, върху които възрастните в училището могат да въздействат.
Финансирането не трябва да се променя без анализ
По отношение на идеята за промяна на модела на финансиране и принципа „парите следват ученика“ Траянов призова за повече внимание и анализ.
Според него настоящият модел работи относително добре и осигурява сравнително справедлив начин за разпределяне на средствата. Той посочи, че данните от PISA съдържат и интересен показател. Директорите на училища с концентрация на деца от уязвими групи посочват, че към момента при тях няма сериозен недостиг на учители и образователни ресурси.
„Това е изключение. В повечето държави в такъв тип училища се усеща недостиг на учители и образователни ресурси, а в България не“, отбеляза той.
Според него това вероятно е едно от положителните последствия от делегираните бюджети и принципа „парите следват ученика“.
Затова той предупреди, че моделът не трябва да бъде отхвърлян без сериозен анализ.
„Не можем да правим реформи на парче“
Според Траянов България има нужда от цялостна образователна реформа, която да обхване едновременно учебните програми, оценяването, подготовката на учителите и начина, по който се финансира системата. Той даде пример с Англия, която според него е сред положителните изненади в последното изследване PISA.
След идването на ново правителство министърът на образованието отделя време за анализ на състоянието на системата, след което представя цялостна визия, политики и пътна карта за тяхното изпълнение. „Аз до момента не съм видял българско правителство да работи по този начин“, каза Траянов.
Според него Министерството на образованието трябва да се фокусира върху тенденциите, които са видими не само в последното изследване, но и през последните 10–15 години. „Трябва да видим кои са големите реформи, които не са направени, и да се фокусираме върху тях“, заключи той.
Резултатите от PISA отново поставят един от най-важните въпроси пред българското образование – дали системата подготвя децата да възпроизвеждат наученото или да го използват, за да разбират света около себе си.
Данните показват, че проблемът не е от вчера. А според експертите решението няма да дойде и с поредната промяна, направена „на парче“. Необходима е дългосрочна политика, последователност и реформа, която да обхване едновременно учениците, учителите, учебните програми и начина, по който измерваме знанията и уменията.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
