Резултатите на българските ученици в PISA 2025 показват нов спад както по математика, така и по четене. Това заяви министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев при представянето на резултатите от международното изследване.
„За поредна година резултатите не са добри. Имаме спад и в двете области – и в математиката, и в областта на четенето. В българския образователен модел такъв, какъвто е в момента, имаме проблем“, каза Вълчев.
PISA се провежда от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и оценява доколко 15-годишните ученици могат да прилагат знанията и уменията си в реални ситуации. В изследването през 2025 г. са участвали 760 000 ученици от 91 държави, като са оценявани три основни области – природни науки, четене и математика. Водеща област в настоящия цикъл е природонаучната грамотност.
Българските ученици са постигнали 421 точки по природни науки, 387 точки по четене и 405 точки по математика.
Заместник-министърът на образованието и науката д-р Таня Панчева подчерта, че PISA не измерва единствено натрупаните знания, а способността на учениците да ги прилагат на практика.
„PISA не измерва знанията на нашите ученици, а измерва доколко тези знания те могат да ги приложат в реалния живот, в бизнес казуси и в реални ситуации, с които се сблъскват всеки ден“, заяви тя.
При математическата грамотност само 43% от българските ученици са над критичното ниво 2. По думите на Панчева това показва, че мнозинството не разполагат с базови математически умения, необходими за реализация в съвременната икономика.
Тя даде пример, че учениците могат да решат задача за изчисляване на проценти, но изпитват затруднения, когато трябва да приложат това знание в реална ситуация – например да сравнят две оферти и да определят коя е по-изгодна.
При четивната грамотност само 42% от учениците са над ниво 2. Панчева уточни, че това не означава, че децата не могат да четат и пишат, а че имат затруднения с анализа и практическото използване на информацията. Сред проблемите са извличането на смисъл от текст, правенето на причинно-следствени връзки, сравняването на различни източници и разпознаването на фалшиви новини.
По отношение на природните науки 47% от учениците не могат да идентифицират научно обяснение на познати явления или да интерпретират данни от различни експерименти. Според Панчева учениците могат да възпроизведат определение за фотосинтеза, но изпитват трудности да обяснят защо растения, поставени при различни условия, се развиват по различен начин.
По думите на министър Вълчев резултатите показват и задълбочаване на образователното неравенство в България, както и проблеми с базовата грамотност и владеенето на български език. Той подчерта, че МОН няма намерение да прехвърля отговорността за слабите резултати на предишни управления.
„Това е обща отговорност“, заяви Вълчев и призова проблемите в образователната система да бъдат обсъждани открито.
През следващите месеци МОН ще предложи серия от мерки за промяна на образователния модел. Сред тях са промени в учебните програми, начина на допълнително обучение и атестирането на педагогическите специалисти, както и обогатяване на извънкласните дейности.
Вълчев заяви, че трябва да бъде променен и принципът „парите следват ученика“. Според него е необходимо също учителите да се чувстват защитени и да могат да работят спокойно, като резултатите от труда им се оценяват обективно.
Министърът акцентира и върху необходимостта от единен подход при оценяването, който да отчита както слабите, така и силните страни на учениците. По думите му трябва да бъде върнат фокусът върху ученика, а учебните програми да бъдат променени така, че да насърчават любопитството, критичното мислене и способността за решаване на проблеми.
Заместник-министър Панчева посочи като една от необходимите промени въвеждането на интегрирани изпити в рамките на националното външно оценяване.
Според експертите резултатите показват и значението на подкрепата от страна на семейството. Данните сочат, че 60% от родителите и настойниците проявяват интерес към това какво прави детето им в училище – с 8 процентни пункта по-малко спрямо 2022 г. Други 47% разговарят с детето си поне веднъж седмично за проблеми, свързани с училището.
Експертите отбелязаха, че въпреки слабите общи резултати българските ученици продължават да получават значителна индивидуална подкрепа от учителите. Същевременно всеки четвърти ученик в България е бил жертва на кибертормоз.
На фона на развитието на изкуствения интелект пред образователната система стои и въпросът как учениците използват новите технологии – дали основно за преписване, или като инструмент за учене и придобиване на знания.
„Най-важното е системата да насърчава любопитството за проумяване на света“, заяви Вълчев. По думите му образователната система трябва да насърчава учениците да задават въпроси, да търсят решения и да предлагат свои решения.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
