Над 6000 пещери у нас, километри от скални образувания, подземни реки и езера и само няколко стотин души, които дръзват да прекрачват прага на този свят без страх.

Страната ни е една от малкото със собствен отряд за пещерно спасяване. В неговия състав влизат близо 90 доброволци.

Още от 8 ч. сутринта екипите са на терен. Владимир Георгиев е спасител от 16 години. Сам е откривал нови пещери. Там го връща винаги едно и също - тръпката.

„Като влезеш в нова пещера е емоция, защото ти не знаеш нито колко е дълбока, нито колко е голяма. Надяваш се да е по-голяма. Тръпката е да откриеш напред какво се случва - тясна ли е? Широка ли е? Надяваш се да се окаже по-дълбока и по-дълга. Рискове има различни. Например, подхлъзване. Дори в тази пещера човек може да се подхлъзне, да падне, да си удари главата. Има риск от падащи камъни. Ако е отвес, понякога камъните горе са лабилни. Може нещо да падне и да се срути. Има рискове от затапване от вода. Такива инциденти са се случвали”, разказва Георгиев.

Владимир ръководи и учения за спасители. Екипът ни става част от едно такова. Отрядът подготвя трасе, през което да се прекара носилка с пострадал. Опъват се осигурителни въжета, парапети и тролеи.

„Самото спасяване има няколко типа технически елементи - полиспаст, което е система за извличане на носилката вертикално нагоре. Тролей - за хоризонтално придвижване на носилката над някакви пропасти. Сега, в момента тренираме сбор от тези елементи. Носилката ще мине през 6-7 такива. Има качване, слизане, хоризонтално пренасяне”, обяснява Георгиев.

Влизаме и в ролята на пострадали. Първо е вертикалното изкачване. Отвесите и пропаситте се преодоляват с т.нар. “тролей“, по който пострадалият се пуска по въже.
Всеки от спасители отговаря за определена част от трасето.

Носилката минава дори на метри от тавана на пещерата. След час и половина, стотици изминати метри и финален тролей, акцията приключва.

Освен заблудили се туристи често спасяват и иманяри. „Причината е неразумното търсене на богатства. Има навсякъде легенди за загубено имане, заровено от еди кой си воевода и хората ходят, копаят. Съответно, като влизаш в място, за което не си подготвен рисковете са много по-големи. Иманярите влизат в отвеси без да са подготвени. Правят изкопи, копаят, взривяват. Всичко това нещо носи рискове”, казва Владимир.

Тази година има и нови 14 курсисти. Транспортиране на пострадал, първа помощ и как да бъдат екип са част от уменията, които трябва да трябва да притежава всеки от екипа.

България е една от 20-те страни в Европа със собствен спасителен отряд. Въпреки това от 5 години насам доброволците не получават никакво финансиране.

“Пещерният дом”, който стопанисва отряда до идването на демокрацията им е отнет. Едва преди година получават база, където да приемат курсистите и членовете на групата - преместени са в парното помещение.

„Дефакто ние останахме от другата страна на паркинга. Сградата - предстваете си 2 етажа пълни с боклуци, които са трупани в рамките на 30 години и повече. Иниативата на хората от отряда помогна всичко да се почисти“, казва Орлин Атанасов.

Дарения и помощ идват от интересни места, като завода в Златна панега, например.

С общи усилия сами изграждат бани, спални и санитарни помещения, за да могат да съществуват, спасителният отряд набира и средства по дарителска сметка.

Ако искате да помогнете, можете да дарите тук:

Банка ДСК

IBAN: BG86STSA93000027833856

Сдружение „Пещерно спасяване“