Няма и година откакто български учени покориха световния научен връх и получиха признание за това, че са успели да картографират как точно нашият генетичен материал, нашето ДНК, хромозомите ни се движат по време на делене на клетката и вече са си поставили нова задача.
Те искат да изучат прецизно един механизъм, който много успешно се използва от раковата клетка, за да могат след това да я атакуват. И го правят вече почти година.
Но какво ги дели от успеха? Оказва се, един микроскоп и един сървър.
Всеки път когато клетките се делят, а това се случва милиони пъти в минута, краят на хромозомите или нашият генетичен материал, теломерите се скъсяват. А когато те станат твърде къси, клетката повече не може да се дели и умира.
Някои ракови клетки обаче могат да постигнат клетъчно безсмъртие.
Те използват механизъм, с който постоянно удължават теломерите си и така на практика не спират да се делят.
„Любопитно е, че въпросният механизъм на алтернативно удължаване на теломери се оказва, че заимства от добре изучаваните механизми за поправка на ДНК. Това е интригуващото в този механизъм“, обясни Петър-Богомил Кънев от Института по молекулярна биология (ИМБ), БАН.
„Това, което е специфично за този механизъм, е, че както при раковите клетки често се случва, това е на случаен принцип, т.е. случва се не при всички теломери и всяко делене, ами се случва при определени, които са най-скъсени, при определени хромозоми, и това се случва на няколко от тях във всеки определен цикъл“, добави Силвия Върхошкова от ИМБ, БАН.
Ако се изучи добре този механизъм, има шанс да се разработи терапия или лекарство, което да отнеме на някои ракови клетки възможността да се делят безконтролно и да надживяват здравите клетки.
„За да изучаваме този механизъм на алтернативно удължаване на теломерите, проведохме поредица от много интересни експерименти, при които с микроскоп сме снимали във висока резолюция една такава ракова клетка и сме белязали в червено хромозомите, а в зелено места на ДНК поправка, които представляват това алтернативно удължаване. И успяхме в този експеримент да наблюдаваме, че това се случва само при две хромозоми. Което е изненадващ резултат, тъй като не беше известно досега при колко хромозоми и при кои се наблюдава този процес“, каза Румен Стаматов от ИМБ.
Следват още години експерименти и проверки. Екипът очаква и нов микроскоп, който да проследи всички процеси едновременно в клетъчното ядро.
„Това, което за съжаление нямаме, е сървър, за да се обучат мрежите, за да се използва за анализ на изображения. Новите микроскопи генерират огромно количество данни. На ден могат да се натрупат по няколко терабайта. Анализът на тези данни е невъзможно да стане на компютрите, които имаме в момента затова на нас ни трябва GPU сървър, който да обучим. Засега нямаме много успех, но ще намерим начин“, коментира Стойно Стойнов.
Ако учените успeят да ударят ахилесовата пета на едни от най-устойчивите и агресивни тумори, това би дало шанс да се разработят терапии срещу педиатрични тумори и злокачествени заболявания на костите и мозъка.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
