18-годишният Кристиян Вълев е роден с детска церебрална парализа. Той изкачва върхове, участва в маратони, скача с парашут, а тази година се подготвя за абитуриентския си бал.
Кристиян е прилежен ученик и запален геймър. През последните години Крис открива и друга своя страст – спорта.
„Обичам повече да качвам върхове, честно казано. Видео игрите ми са за почивка“, сподели той.
Майка му Ваня Вълева разказва, че още като мъничък го е учила, че думата „не мога“ не съществува.
„Винаги това ме е водило. Нали се казва, че каквото и да почнем да правим, то винаги ще е трудно. Но опитваме един, два, пет пъти и в даден момент то се получава“, каза тя.
Преди 3 години Крис е поканен да участва в известния пловдивски маратон „Тепе Джамборе“. Първоначално отказва, защото не иска да бъде в количка, но майка му успява да го убеди и той финишира успешно.
Именно тогава Ваня вижда една негова страна, която дотогава не познава.
„Беше много по-уверен, много по-мотивиран, много по-нахъсан. Той за първи път имаше възможността да бъде отделно от мен, да е с други хора“, разказа тя.
„За мен не е състезание, а терапия“, каза Кристиян.
Свързана новина
„Изпитвам гордост, когато финишира. Радвам се, че детето е успяло“, сподели Ваня.
Тази година организаторите на „Тепе Джамборе“ му поверяват нова отговорност.
„Той ми разказа, че е геймър, че се крие зад аватара. Тогава ми дойде идеята да го поканим за директор, за да наблюдава състезателите и къде се намират по трасето“, каза Флориан Дуйар.
„Имахме 1200 участници, за които той отговаряше дали са минали актуално по трасето, дали са спазили правилата, дали са завършили. Крис е шампион“, сподели треньорът му Петко Русенов.
„Със сигурност искам пак да бъда директор. Контролирах всички участници на маратона. Навигирах ги. Говорих с полицията, с общината кога да пускат, кога да спират движението“, разказа Крис.
С подкрепата на хората до него миналата година Крис изкачва и връх Мусала. За рождения си ден той се впуска в още предизвикателства – рафтинг и скок с парашут от 4000 метра.
„Любимо ми беше скачането с парашут. Не ме е страх от високо“, обясни той.
Свързана новина
„Подкрепям желанията му. Каквото зависи от мен, правя, помагам. Той иска да бъде активен, жизнен“, каза майка му.
Зад всичко, което Крис може днес, стоят 18 години усилия. Преди 6 години семейството внезапно губи баща му.
„Просто си проведохме един разговор и той ми сподели: „Мамо, искам да ти призная нещо. Да знаеш, аз преди много те мразех, защото ти постоянно ме караше да тренирам, всичко да правя, нарушаваше ми зоната на комфорт“. Но аз му казах, че всичко това го правя, защото знам, че един ден просто ще му е в плюс“, разказа Ваня.
„Правя го за него, а не за някой друг. И няма как да си представя утрешния ден, като стане той на 20, да ми каже: „Мамо, то всичко е зависело от теб, а ти не си го направила“. И точно когато се случи нещастният случай, поговорихме си двамата и той ми каза: „Мразех те, но сега разбирам защо си го направила всичко това“, допълни тя.
„Оттогава всеки ден ми казва колко много ме обожава, колко много ме обича и защо е стигнал дотук, че всичко това се е случвало благодарение на мен, докато аз казвам, че всичко се е случвало благодарение на него. Аз просто съм подкрепяла до каквато степен мога“, сподели Ваня.
Освен спорта, Крис помага и на майка си с изработването на цветя от плат за допълнителни доходи покрай разходите за лечението му.
Пред него вече е следващото предизвикателство – Софийският маратон. В тези 21 километра за Крис най-важното е да не бъде в количката.
„Така се чувствам много по-свободно, краката ми са по-свободни и мога да се движа по-лесно“, каза той.
Кристиян тренира усилено в последните седмици.
„Сега си даде тази цел да минава тези 21 км и ще сме до него, ще го поуспокои малко, да не тръгва толкова бързо, за да си запази силите, и ще го окуражаваме по цялото трасе“, обясни неговият треньор.
„Всеки път, когато имам казус, се сещам за него, защото той е моята мотивация и той ми дава сили“, каза Петко Русенов.
Докато се готви за следващия старт, Крис вече е зрелостник.
Свързана новина
„Изпитвам незабравимо чувство - последна година и след това университет“, обясни той.
На въпрос какъв е планът, Крис отговаря: „Планът не е много сигурен. По принцип или Техническия университет, или Пловдивския - хардуер или софтуер“.
По случай 22 септември Крис има едно пожелание към всички. „Повече да се движат, да не се страхуват, да опитат и да бъдат независими“, каза Кристиян.
„Вярвайте в децата си. Те могат много повече, отколкото вие си представяте. Просто им дайте шанс да се докажат. Опитвайте, подкрепяйте ги и нещата ще се получат“, призова Ваня.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
