Заводите в Девня вечер изпускат изгорели газове, а миризмата от пушеците се усеща чак във Варна, твърди зрител.
В годините на социализма в Девня работеха 17 химически завода. Наричаха града Долината на бавната смърт. Днес са останали три завода – содов, торов и циментов, но хората често се оплакват от задушлива миризма.
От содовия завод казват, че 80% от инвестициите в последните години са с цел опазване на околната среда. При производствата се отделя въглероден и серен двуокис, азотни окиси и прах.
Иво Божидаров, директор „Околна среда” в „Солвей соди” обяснява, че изпаренията са само от вода. „Имаме непрекъснат мониторинг, който освен всичко друго сме длъжни да докладваме и всеки би могъл да провери какво е било нивото на емисиите сутрин, обед и вечер”, посочва Божидаров.
И в торовия завод уверяват, че няма технологична възможност за изпускане на вредни вещества в късните часове.
„Абсурд, процесът е непрекъснат, той върви по един и същи начин 24 часа, 30 дни в месеца”, твърди Красимир Бербенков, изпълнителен директор на „Агрополихим”.
По думите му и тук изпаренията са от вода и горещ въздух. „Навремето са му казвали "лисичата опашка", защото пушекът е бил жълт, тъмножълт до оранжев, сега виждате какъв е, два едва се вижда нещо жълтеникаво. Там в този цех в последните години инвестирахме над 25 млн. евро, като емисиите на въглероден окис са сведени до 10% от това, което преди е било”, обясни Бербенков.
От циментовия завод пък обясниха, че работата му не води до изпарения, а пещта за изгаряне на суровините е оборудвана със съвременни пречиствателни съоръжения. Предприятия имат системи за непрекъснато отчитане на емисиите.
Имаме немалко сигнали от граждани, предимно в кварталите в последните няколко дни за дим, но това е изцяло свързано с отоплението, казва Свилен Шитов – кмет на Девня.
От началото на месеца екоинспекцията констатира наднормено запрашаване три дни в Девня и един във Варна.
„Причина за регистриране на тези превишения е широката употреба на твърди горива в битовия сектор за отопление... Причина за тези превишения не са девненските заводи, които са класифицирани като големи емисионни източници”, посочва Димитричка Маринова, началник отдел „Атмосферен въздух и води” в РИОСВ – Варна.
От заводите твърдят, че е почти невъзможно замърсяване на Варна от Девня, но според РИОСВ това може да стане.
„Девненската низина – заводите са изградени по тоя начин, че са съобразени с преобладаващите ветрове, които са по-скоро от север североизток и по-трудно и почти невъзможно е да стигнат до Варна”, обясни Иво Божидаров, директор „Околна среда” в „Солвей Соди”.
Водното огледало на езерото има способността да пренася замърсители, затова и пунктовете ни са разположени на такива места, за да могат да хванат евентуален пренос, отбелязват от РИОСВ.
Станцията, която следи качеството на въздуха в Девня е отдалечена от промишления комплекс и от години общината иска от екоминистерството преместването й.
„Тя да е в непосредствена близост до заводите, така всички, включително и заводите, ще имаме едно спокойствие и гражданите ще знаят реалната картина във всеки един момент”, твърди кметът на Девня.
През последната година екоинспекцията не е установявала нарушения в работата на заводите.
