На 11 април капсулата „Орион“ на „Артемис II“ кацна успешно в Тихия океан след 10 дни и обиколка около Луната. А днес е и годишнината на „Аполо 13“ – мисията, която светът запомни с „Хюстън, имаме проблем“.
56 години по-късно НАСА се върна при Луната – и този път всичко мина по учебник. И очите, които го заснеха, са български.
Инж. Петко Динев е човекът, чиито камери летяха до Луната и обратно. Неговата компания Imperx, основана в САЩ, но с корени и производство в България, е партньор на NASA повече от 20 години.
„Тази мисия мина просто като по учебник“, заяви инж. Петко Динев. „Имаше много притеснение, точно поради факта, че последният път, когато космически кораб е изпратен до Луната, беше преди 54 години. И се смяташе, че голяма част от натрупаното познание е загубено. Оказва се, че не е.“
По думите му почти не са били необходими корекции на траекторията: „Малко хора обърнаха внимание, че реално не се наложиха почти никакви корекции на траекторията на космическия кораб, на капсулата „Орион“.“ Той допълни, че приводняването е било изключително точно: „Имаше около една миля разлика от това, къде първоначално се очакваше да се приводнят.“
Мисията е събрала значително количество данни: „Мисля, че има над 10 хиляди снимки, които са направили на тъмната страна на Луната.“
Инж. Динев разказа и за предизвикателствата пред камерите, монтирани върху ракетата: „Техниката е подложена на много голям стрес.“ Камерите следят ключови процеси като изгарянето на горивото: „Много е важно, по това се съди каква е ефективността на изгарянето.“
Те трябва да издържат на екстремни условия. Освен това температурните амплитуди са огромни: „Когато тялото на ракетата се пълни, температурата на течния водород е минус 250 градуса. Когато тя излита, от горивото започва да се загрява.“
Особено значим е българският принос в производството: „Производството е изцяло българско. Платките са тествани в България. Механиките са правени в нашия цех в Пловдив. Цялото производство и в София, и във Флорида е от българи.“ Той подчерта: „Тези камери са докосвани от български ръце от самото начало до слагането в кутията и изпращането до НАСА.“
Инж. Динев има дългогодишен опит в космическите технологии. Още през 1986 г. участва в разработка, свързана с българския космонавт Александър Александров: „Аз тествах матрицата, правих спектрален анализ.“
Развитието на технологиите оттогава е „колосално“: „Матрицата беше с невероятна разделителна способност 320 на 240 пиксела, което е някъде около под 100 000 пиксела.“ Днес: „Имаме камери, които са със 127 милиона пиксела.“
Той отбелязва и миниатюризацията: „В момента цялата тази технология може да бъде събрана в рамките на един портфейл.“ Както и значително по-ниската консумация на енергия: „Може би една десета от енергията, нужна тогава, се използва за сегашните камери.“
Въпреки работата си в космическата индустрия, инж. Динев няма желание да лети в космоса: „Нямам желание, честно казано. Аз предпочитам да съм на земята.“ Той добавя: „България е много красива страна и честно казвам – не бих искал да я гледам отдалеч отгоре.“
