Четвъртият предизборен дебат в предаването „Тази сутрин“ е на тема „Регионално развитие и инфраструктура“. За участие в дебата са поканени всички парламентарно представени формации, както и силите, които според социологическите проучвания на агенциите, с които работи bTV, са над или близо до 4-процентната бариера за влизане в 52-рия парламент след изборите на 19 април.
В дебата участват представители на политическите сили, които приеха поканата ни за безплатно участие. Редът на изказванията беше определен чрез жребий:
- Танер Али, „Алианс за права и свободи“
- Иван Шишков, „Прогресивна България“
- Коста Стоянов, „Възраждане“
- Владимир Георгиев, „БСП – Обединена левица“
- Николай Нанков, ГЕРБ-СДС
- Ивайло Костадинов, „Има такъв народ“
- Павел Стоименов, „Величие“
- Йордан Иванов, ПП-ДБ
Правилата са: равнопоставеност между участниците, говорене по ред по жребий, строго ограничение във времето и недопускане на обиди и лични нападки. Всеки участник разполага с ясно определено време за отговор, което ще бъде следено с видим таймер.
Ще има възможност за кратки реплики след всеки въпрос – до 20 секунди, но при пряко засягане на участник или партия и след преценка на водещите.
„Приоритет на България е програмата за развитие, която регионалното министерство подготви 2027-2040. Четирите региона, заложени в този проект, трябва да бъдат уеднаквени като инфраструктура, като развитие, като социални подпомагания, като развития на инфраструктурата, на ВиК, на пътища и магистрали“, каза Танер Али от „Алианс за права и свободи“.
По думите му неравенството между регионите е един от основните бичове на България в последните години.
„Големите инфраструктури като Бургас, Варна, София, Пловдив, където са инвестициите, оставиха на заден план по-малките области и общини. В тази връзка е много важно това уеднаквяване и повече инвестиции в малките региони“, заяви Али.
„Най-големите проблеми в сектора са липса на цялостни магистрали, липса на магистрали, които да свързват от граница до граница в ЕС. Липса на магистрали, които да свързват градовете в България“, каза Иван Шишков от „Прогресивна България“.
„В продължение на много години назад нямаме проектирани тези магистрали. Това, което ще направим, е да проектираме всички магистрали, които трябва да бъдат направени. Оста север-юг е изключително важна както за развитието на регионите и връзката между севера и юга, така и е много сериозен транспортен коридор, който свързва държави от Шенген“, заяви Шишков.
По думите му не трябва да се забравят и проблемите с водоснабдяването, където също големият проблем е, че няма проекти.
„Безспорно най-големите проблеми в регионалното развитие са лошото управление, безобразните кражби и корупцията. Безобразното управление доведе дотам, че всички обекти да бъдат строени на принципа „ремонт на ремонта“, което е предпоставка за особено голяма корупция“, заяви от своя страна Коста Стоянов от „Възраждане“.
„Ние ще спрем корупцията чрез един много лесен начин, а именно вътрешен контрол. Контролът върху строителството в момента го няма. Процедурите се дават само на едни и същи фирми, които ги възлагат на подизпълнители, а оттам изтичат парите“, каза още той.
„Контролът върху изпълнението е най-важното нещо, а оттам нататък всичко е въпрос на сметки, правилно планиране и стратегия“, допълни Стоянов.
„Основният проблем в целия сектор е липсата на целенасочена и правилна последователна политика в тази насока. Трябва да се осъществява контрол“, каза Владимир Георгиев от „БСП – Обединена левица“.
„Да, проектирането трябва да продължи. В момента над 70% от средствата към общините са от централизирания бюджет. Трябва да се помисли за децентрализация“, заяви той.
По думите му политическата криза, липсата на консенсус и това, че няма едно последователно управление са довели до това общините да бъдат ограничени и да не могат да инвестират в своята инфраструктура.
„До голяма степен тези проблеми се виждат и в държавата, така че трябва да има повече завишен контрол и трябва по-бързо да се изпълняват обществените поръчки“, допълни Георгиев.
„Основният проблем пред регионалната политика в България е диспропорцията в развитието на отделните региони – както между самите региони, така и вътре в тях между отделните общини и области“, заяви Николай Нанков от ГЕРБ-СДС.
„Едни са възнагражденията в София, а други – във Видин. Едни са в Пловдив, други са в Ловеч“, допълни той.
„На второ място, като говорим за инфраструктура – тя е нещо изключително важно за икономическото развитие на страната. Когато имаме адекватна, ефективна, качествена инфраструктура, тя респективно води до реиндустриализация, подобряването на икономическите параметри, а оттам на жизнения стандарт и доходите на населението в тези региони“, заяви Нанков.
На трето място той спомена проблема с провежданата регионална политика от отделните правителства.
„Когато дойде нов регионален министър, прекратява предходните приоритети и започва отначало със свои приоритети, което е пагубно, тъй като регионалните цели са дългосрочни“, заяви Николай Нанков.
„Най-големият проблем в сектора безспорно е пътната инфраструктура – от качеството на пътищата до липсата на адекватна алтернатива на автомобилния транспорт – както на товарния, така и на пътническия“, заяви Ивайло Костадинов от „Има такъв народ“.
На първо място той постави товарния транспорт заради ключовото му значение за икономиката на България.
„След като беше направена модернизацията на „БДЖ – Пътнически превози“, сега е време да обърнем внимание и на товарните такива. България е част от еврозоната и Шенген и ние трябва да следваме европейския модел, който гласи, че между 30 и 40% от товарите трябва да бъдат качени именно на влакове“, заяви Костадинов.
„По този начин бихме могли да пощадим именно асфалтовата инфраструктура и така бихме намалили и инцидентите, които се случват по пътищата заради претоварените камиони“, уточни той.
По думите му друг много сериозен социален проблем е „тоталното абдикиране“ на държавата от транспортната обезпеченост на малките населени места в цяла България.
„Така както държавата трябва да осигурява автобуси, за да компенсира закриването на училища, така трябва да има и държавна субсидия за междуселските и междуградските райони“, заяви Ивайло Костадинов.
„Куца ни единствено корупцията, която е в България. Корупционните сделки на места са до 80% в кражбите, особено във ВиК холдингът. Там ние доказахме, че 80% е кражба. Тръбите се внасят от Македония и от Гърция“, заяви Павел Стоименов от „Величие“.
„И виждаме там тръбите струват 20 евро, а в българските заводи са 34 лева. Това е най-големият проблем“, допълни той.
„Тези хора тук говорят какво могат да направят. Нищо не могат да направят, просто трябва да изкореним корупцията, включително в регионалното министерство“, заяви Стоименов.
„Депутатите се захранват от МРРБ през техните фирми. Имаме ясни и точни доказателства. Искаме първо ревизия и след това може да представим какво можем да направим“, каза той.
„Най-големите проблеми на първо място са свързани с това, че корупционното блато превърна регионалното министерство в машина за пари за определени кръгове – често пъти предизборно“, каза Йордан Иванов от ПП-ДБ.
По думите му това е причината парите за АМ „Хемус“ „да изтекат в чували“. Според него това е и причината да има редица възлагания без проектиране.
„Без проект даваме 40% аванси. Това е причината да има и въпросните ин хаус възлагания“, заяви Иванов.
„Тъй като това не е министерство на пътищата – това е Министерство на регионалното развитие – бе опорочена националната програма за финансиране на общините, която изначало беше страхотна идея, но мнозинството в 51-ото Народно събрание караше кметовете да целунат нечий пръстен, за да могат да получат финансиране“, каза Иванов.
По думите му министерството трябва да се ангажира и с важни неща за бизнеса и гражданите, а именно дигитализация на инвестиционния процес.
„Паркоместата да се превърнат в самостоятелни обекти. И най-важното – децентрализация и овластяване на кметовете на общини и населени места“, допълни той.
