В последната седмица новините от Северозапада, свързани с COVID-19 са особено тревожни заради бума на заразени във Видинско и домовете за възрастни хора.
Доктор Шакилла Попал – Димитрова е от Афганистан. Завършва медицина в България. Работи в Лом, защото от там е съпругът й. В отделението за лечение на ковид болни в МБАЛ „Св. Николай Чудотворец“ е от 13 март, денонощно.
„Аз съм непрекъснато тук, защото съм сама", казва лекарката.
Остава там сама, когато колегата й се заразява с вируса.
„Още в началото на епидемията той се разболя и тогава доста тежко го преживях, това беше голямо изпитание за мен, тъй като ми е колега и приятел, все едно че лекуваш член на семейството си. Той наистина боледува доста сериозно, но за щастие го излекувах", споделя още д-р Димитрова.
Към онзи момент почти всички болни в отделението, са от домове за възрастни във Видинско.
„Разбирате ли, когато работиш сам не е лесно, защото отговорността е голяма и всичко зависи от мен – да реша как да лекувам пациентите, какво да направя. Когато лечението зависи единствено и само от мен, тогава е по-сериозно", смята лекарката.
Времето за връзка с близките й се изчерпва с по няколко минути на ден.
„Някой път наистина ми липсва информация, защото абсолютно нямам контакт с никого, само в отделението. И намирам време толкова, колкото да водя телефонен разговор със съпруга си и с детето си, което е на 14 години. Когато човек не вижда собственото си дете, му става тежко. И когато разговарях с баща му, обясних обстановката каква е и той каза, че напълно ме подкрепя. И в следващия момент получих телефонно обаждане от моята дъщеря, която всъщност ми каза, че се гордее с мен и че съм й майка. И това ни зарежда с още повече сила", казва лекарката.
Колегата й е здрав и скоро се връща. А тя ще излезе и би искала първо да види семейството си.
„Когато научих за извънредното положение, бях уплашен. Не знаехме какво ще се случва, не знаехме за тази нова инфекция нищо и бях изключително притеснен, въпреки че вярвах на колегите много", отбелязва и управителят на болницата в Лом - д-р Георги Савков.
Ситуацията налага допълнително инфекционисти. Само преди пет месеца заради пенсионирането си, един от тях си е тръгнал.
„Толкова бяха, не бяха повече. Но аз бях подготвена. Още преди това бях казала на съпруга ми, че ако ме извикат, ще се върна. И оттогава, от 23 март, не съм се прибирала. Тук съм", споделя и инфекционистът д-р Мая Бориславова.
Нейният дом е във Видин. Там я чака съпругът й. Кога ще са отново заедно с него и трите им деца, не знае, но те много й липсват.
„Мъчно ми е. Нормално е, нали? Искам да си отида на село, да си видя цветята, градината, дърветата… Това просто искам. Да го видя него, това е. Това ми липсва. Децата, децата…. Дъщеря ми вчера ми се обажда и казва „Мамо, искам за рождения ми ден – който е в началото на юни – да си дойда да те видя." Аз казвам „Добре, през стъклото ли ще се гледаме?" Аз ще трябва да остана под карантина така или иначе, поне 14 дни като се прибера. Трудно ще бъде, но все пак така като се върнем след това назад във времето вероятно това ще бъде един интересен период от живота ни. Необичаен, неочакван и много, много… труден може би“, казва още лекарката.
А управителят на болницата е категоричен – единственото, което иска от лекарите и персонала е да се пазят.
-
Тестовете за COVID: В България са доста по-скъпи от други страни в ЕС -
Започва имунизацията за COVID-19 за есенно-зимния сезон -
МЗ предлага: Заразените с COVID-19 да останат вкъщи 14 дни, а контактните – 10 дни -
442 са новите случаи на COVID-19 за денонощие у нас -
Има или няма карантина за учениците при болен от COVID-19? -
COVID-19 и ваксините: 14-дневната заболеваемост продължава да се покачва -
Скок на заболелите от COVID-19 и грип у нас -
Ръст на заразените с COVID-19: Над 3200 души се ваксинираха за последните три дни -
Ваксинация срещу COVID-19: МЗ осигурява 1,3 милиона ваксини на Рfizer/Biontech -
Без карантина за коронавирус: Здравните власти предлагат отпадането на задължителната изолация
