Д-р Стамов не е искал линейка, защото е в тежко състояние и защото иска хоспитализация, а за да му помогне да стигне до лечебното заведение, в което просто да му направят снимка на белия дроб.
Това каза говорителят на ЦСМП-София Катя Сунгарска в ефира на „Тази сутрин“ вчера във връзка със смъртта на д-р Юлиян Стамов след заразяване с коронавирус.
Според д-р Десислава Кателиева от Националната асоциация на работещите в спешната медицинска помощ, ако спешният медик бе постъпил по-рано в болница, е можело нещата да се развият благоприятно.
„Трябваше ли да стигне до тежка дихателна недостатъчност и да постъпи в болница, когато вече нещата са необратими. Ако той беше постъпил на 21 юни, лечението щеше да започне с 4 дни по-рано, а това предполага и едно по-благоприятно развитие на белодробната инфекция. Едно е да приемаш антибиотик през устата, а друго – венозно“, коментира д-р Кателиева.
„От няколко месеца нашето сдружение се опита да преведе и разпрати до всички центрове на Спешна помощ в страната материали за спешни медици относно пандемията. Това са препоръки на здравното министерство на Великобритания от 11 април“, обясни тя.
Там са описани с какви предпазни средства трябва да работят при съмнения за пациенти с коронавирус.
„В момента ние по 12 часа ходим опаковани с така наречените второ ниво на защита облекла. Част от колегите ми в центровете го правят същото. Други обаче продължават да работят с маска и ръкавици с пациенти, на които не им е ясно дали е с коронавирус. Ако ги предупредят, че пациентът може да е с коронавирус, което е трудно да се поставя по телефона като диагноза, едва тогава им дават защитно облекло от трето ниво“, коментира д-р Десислава Кателиева.
