„Няма нормален човек, който да не иска да види жената, която го е родила. С напредването на възрастта всеки един от нас го питат дали носи наследствена обремененост. Аз самата имам три деца, които са на възраст, в която могат да срещнат свои братовчеди. Аз самата знам, че съм осиновена от съвсем малка.“

Това коментира в „Тази сутрин" Цветка Байрактарова, след като депутатите приеха окончателно промени в Семейния кодекс, които улесняват разкриването на тайната на осиновяванията.

Преминала съм през гнева, преминала съм през прошката. Чакала съм биологичната си майка да ме потърси. После разбрах, че тя не може да го направи, защото аз съм със сменена самоличност. Казвала съм се Татяна, сега се казвам Цветка. След това получих едно смирение. Някак си се притеснявах от осиновителите си, които ме поощряваха да я намеря. Моята майка казваше, че тя е важна заради това, че ме е отгледала, но е важна жената, която ме е родила. На въпроса защо иска да я намерим тя казваше – „за да ѝ целуна ръцете, защото е оставила дъщеря, която да целувам аз“, разказа Цветка Байрактарова.

„Никога не съм живяла в лъжа, но травмата си е травма. Аз две години водех дело и за голямо щастие на 6 ноември в съдебна заседание получих достъп и пак трябва да чакам един месец. Надявам се, че след Нова година ще получа достъп. Предполага, че жената, която ме е родила, ме е благословила и затова съм толкова щастлива и съм попаднала в такова семейство. Предполагам, че ще намеря едни добри хора. Ако е тайна за нея, тайната ще си остане тайна“, сподели още осиновената жена.

Тя допълни, че човек трябва да „узрее“, за да предприеме тези стъпки. Цветка сподели още, че разликата във възрастта ѝ с майката, която я е отгледала, е 51 години.

„В годините без инвитро всеки знаеше, че това е почти невъзможно. Тя предпочете да говорим и тя да ми каже отколкото комшийката през оградата“, сподели още Цветка Байрактарова.

„Този текст на закона беше мъртъв текст. Имаше колеги, които дръзваха да водят дела по него, но практиката така ни възпираше, че дори при наличието на сериозни здравословни проблеми не се даваше достъп до тези дела. Насаденото мислене беше, че това е тайна, не бива да се разгласява, че се носи наказателна отговорност за това, че самото осиновяване остава тайна в семейството. А целият квартал и район знаят, когато има осиновено дете“, коментира адвокат Жанета Бюйлекова.

„За мен началото на тази промяна тръгна от Гергана Богданова – жената, която създаде българската асоциация „Осиновени и осиновители“ през 2004 г. Именно с тази цел – да обедини родителите и децата, които са осиновени, да отпадне тайната и да се разбере биологичният произход, когато детето има потребност. Щастлива съм, че г-н Христо Петров възприе тази кауза и тя стана негова и за една година успя да убеди различно мислещите колеги и народни представители за това, че е много важно да се стигне до тук“, каза още тя.

Адвокат Бюйлекова посочи, че много рядко, когато биологични родители са били извикани в съда, са подозирали за какво.

„Всяко явяване пред съда е стрес. Те не знаят дали не са извикани като свидетели или като експерти в областта им, заради отношенията с родственици за имоти. А след това разбират, че са търсени от осиновено лице, а сегашното им семейство не знае тази история“, посочи още тя.

„Сега в кодекса е записано, че могат да се използват посредници и това е силно препоръчително“, уточни адвокатът.

Цветка Байрактарова споделя, че все още не знае как ще постъпи, но иска да срещне добър човек, с когото да седнат и да си поговорят. Тя знае моминските имена на своята биологична майка, но те са много популярни и не водят доникъде.

Още по темата - чуйте във видеото.