„Уменията на XXI век са различни от тези през XX век. Образователните системи трябва да ги подготвят най–вече да се учат да учат. Това е смисълът и нещото, от което българското образование най-много се отдалечава. Има огромно разслоение и зависимост в какво населено място е училището и какво е социалното положение на детето“, каза Пламена Николова от Национална мрежа за децата в предаването „Тази сутрин“.
„Усещането за влошени резултати е свързано с нашата възраст, тъй като смятаме, че сме знаели от децата сега. Нямаме еднакви училища и никога не сме имали. Нашите деца не са по-неграмотни от другите. Отнасяме се болезнено към това, защото сме амбициозна нация и искаме децата ни да бъдат образовани и да не сме на опашката или в средата“, допълни бившият министър на образованието проф. Сергей Игнатов.
По думите му колкото по-просто се предава едно знание, толкова по-добре.
„Съществува мания, свързана с едно провинциално усещане за високия академичен стил. Колкото по-голям комплекс има от провинциализма, толкова повече авторът се изразява високо академично. Оказа, се че най-трудното нещо в моя живот беше да разкажеш една много сложна материя за 6-годишни деца. Имаме нужда от освобождаване от академичния стил“, коментира проф. Игнатов.
По думите на Пламена Николова от Националната мрежа за децата мнението на децата трябва да бъде чувано.
„За съжаление, не се взима под внимание мнението на децата, защото все още няма добро разбиране какво е детското участие. Възможността да изразяваш мнението и тезите си, а да не казваш „всеки сам си преценя“, е нещо, което трябва да започне да се развива още преди училището“, допълни Николова.
По думите на Мая Зафирова истинското признание за тях е, когато видят учениците си реализирани.
„Отдавна образователната система върви към по-сериозна индивидуализация, към индивидуалния подход на всеки ученик, търси се неговият талант и възможности. Т.нар. адаптиране на учебния материал трябва да бъде конкретно към всяко едно дете. Създали сме условия, в които учениците да идват с желание на училище. Може би е въпрос на местно управление – на ръководството, учителя, духа на училището. Ако той приветства учениците да се чувстват добре и спокойни, това ще окаже влияние и на родителите“, смята Мая Зафирова, директор на 140. СУ „Иван Богоров“.
Вижте коментара на експертите за използването на телефоните в училище.