България трябва да заеме много по-категорична позиция срещу руската агресия и да обмисли понижаване на равнището на дипломатическите отношения с Москва, включително отзоваването на руския посланик. Това заяви бившият евродепутат Александър Йорданов.
Коментарът му идва след новите съобщения за поразени търговски кораби в Черно море.
Йорданов коментира заявеното намерение на премиера Румен Радев руският посланик Елеонора Митрофанова да бъде извикана за разговор във връзка със ситуацията.
„България трябва да има много ясна и категорична позиция изобщо срещу руската агресия, която продължава вече много години“, заяви Йорданов.
Според него атаките срещу търговски кораби в близост до българските брегове са част от по-широк стремеж за дестабилизация на региона.
„С тези удари, които се осъществяват сега и върху морски съдове в близост до нашите брегове, очевидно се прави и износ на агресия с определена цел. Тази цел е свързана с дестабилизацията вече и на регион извън конкретната територия на войната“, коментира той.
Александър Йорданов настоя България да съгласува позицията си с останалите държави от Европейския съюз и да предприеме по-категорични дипломатически действия.
„Митрофанова не просто трябва да бъде викана на кафе, така да се каже, на разговор и на приятелска забележка. Трябва във всички случаи вече да се помисли и за отзоваване на руския посланик от България, за намаляване на равнището на отношенията с тази агресивна държава“, заяви той.
По думите му Европейският съюз трябва да отправи ясен сигнал към Москва за прекратяване на войната в Украйна.
Йорданов изрази убеждение, че последните удари са руски, като обърна внимание и на информацията, че един от засегнатите кораби плава под малтийски флаг.
Юристът и специалист по международно право Ивайло Дерменджиев обясни, че от правна гледна точка е важно да се направи разграничение между териториалните води, прилежащата зона и изключителната икономическа зона на България.
По думите му новият инцидент е значително по-близо до българския бряг в сравнение с предишните атаки.
„Сега вече инцидентът е доста по-близо. Това е в така наречената прилежаща зона. Прилежащата зона не е териториални води, не е територия на България, но въпреки това тя подлежи на по-различен режим от икономическата“, обясни Дерменджиев.
Той припомни, че териториалните води се простират до 12 морски мили от изходните линии, а прилежащата зона може да достига до 24 морски мили. В нея крайбрежната държава има определени контролни правомощия, включително по митнически, фискални, имиграционни и санитарни въпроси.
Според Дерменджиев има основания България да поиска консултации със съюзниците си по член 4 от Северноатлантическия договор.
„Ако ме попитате дали е възможно да се правят консултации – да, на базата на член 4 от договора могат да бъдат правени такива консултации. Има основание“, заяви юристът.
Ивайло Дерменджиев подчерта, че евентуалното задействане на член 5, който урежда колективната отбрана, е различен въпрос.
„Доста трудно ще се намери основание за действие на член 5“, посочи той.
Според юриста значение има както мястото на инцидента, така и фактът, че един от засегнатите кораби е под малтийски флаг.
Дерменджиев обърна внимание и на член 6 от Северноатлантическия договор, който определя географския обхват на разпоредбите за колективна отбрана.
Той посочи, че Черно море не е изрично споменато в тази разпоредба, което според него усложнява правната оценка на инциденти извън териториалните води.
Липсата на изрично споменаване на Черно море обаче не означава, че българската територия и териториалните води са изключени от защитата на НАТО.
Велизар Шаламанов: България върви след събитията, необходим е незабавен ситуационен център
Бившият министър на отбраната Велизар Шаламанов също призова за по-активни действия от страна на българските власти след новите съобщения за атаки срещу търговски кораби в Черно море.
Според него правителството е трябвало да създаде междуведомствен ситуационен център още след първия подобен инцидент, който да събира и анализира информацията от службите и да координира действията на институциите.
„Утрото не е много добро, защото за пореден път се оказва, че България върви след събитията. Премиерът трябваше да създаде междуведомствен ситуационен център във връзка с действията на Русия в Черно море още при първия такъв случай, както направи премиерът Костов през 1999 г. при започването на ударите в Косово“, заяви Шаламанов.
По думите му центърът трябва да работи денонощно, като следи не само военните заплахи, но и икономическите последици, рисковете от кибератаки, информационни операции и саботажи на българска територия.
Бившият военен министър настоя България да започне консултации с партньорите си в НАТО и Европейския съюз, включително по член 4 от Северноатлантическия договор.
Вижте още във видеото.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
