Навършват се 110 години от обявяването на войната, останала в историята като Балканската война.
Най-богатата експозиция за Балканските войни се намира във Военноисторическия музей в София. Там се съхраняват картини на Ярослав Вешин. През 1912 година той е военен художник с чин полковник.
На 7 срещу 8 ноември български миноносци засичат турския крайцер „Хамидие“, заплашващ да разруши Варна и Балчик с артилерията си и охраняващ военни транспорти от Кюстенджа до Цариград. Това е голяма победа за малкия Български флот и фактически неутрализира всякакви активни операции на военноморски сили в Черно море до пълното поражение на Османската империя във войната.
През 1913 година Втора българска армия превзема Одрин, като обсадата е известна и с едни от първите случаи на действие на бойна авиация в света. Превземането на Одрин е последният решителен удар срещу Османската империя, който довежда до края на Балканската война.
Манифест на цар Фердинанд за обявяване на Балканската война е от 5 октомври 1912 година.
В деня на обявяване на войната животът продължава да тече, но по улиците хората непрекъснато се спираха да прочетат залепените големи бели плакати с Царския герб: Изправен лъв с два други от страните му, държащи трикольорното - бяло, зелено и червено знаме. Знаме, което на този ден е обърнато обратно.
Текстът на манифеста:
По време на царстването ми отпреди 25 години винаги съм търсил чрез мирни усилия културата, напредъка щастието и славата на България и именно в тази насока бих желал тя да крачи неотклонно. Провидението обаче отсъди другояче. Дошъл е моментът, когато българският народ трябва да се откаже от мирното благоденствие и да прибегне до оръжието за решаването на един голям проблем. Оттатък Рила и Родопите нашите братя по кръв и религия до ден днешен, тридесет и пет години след Освобождението ни, нямаха щастието да се сдобият със сносен човешки живот. Всички усилия за постигане на тази цел както от страна на Великите сили, така и от различните български правителства не успяха да създадат условия, позволяващи на християните да се радват на признатите на всички човешки същества права и свободи.
Сълзите на балканския роб, стенанията на милиони християни не можеха да те развълнуват сърцата ни, техни роднини със същата вяра, длъжници за свободата си и мирния си живот на голямата християнска освободителка. И българската нация си спомня за пророческите думи на Царя Освободител. „Свещеното дело трябва да бъде завършено”.
Нашето миролюбие е изчерпано. За да помогнем на християнското население в Турция, не ни остава друго средство освен оръжията. Виждаме, че няма друг начин да осигурим живота и имуществото му. Анархията в турските провинции заплашва даже нашия живот. След кланетата в Истиб (Щип) и Кочани, вместо да въздаде правосъдие и удовлетворение на пострадалите, както ние изисквахме, турското правителство заповяда мобилизация на въоръжените си сили.
Нашето търпение бе подложено на тежко изпитание. Хуманните чувства на християните налагат свещения дълг да помогнат на заплашените от унищожение братя. Честта и достойнството на България изискват категорично да бъдат свикани под знамената народните синове, готови да бранят Родината. Нашето дело е справедливо, велико и свещено.
С упование в Бог и вяра в покровителството и подкрепата Му съобщавам на нацията, че войната за човешки права на християните в Турция е обявена. Заповядвам на храбрата българска армия да настъпи в турска територия.
Със същата цел рамо до рамо с нас ще се сражават срещу общия враг армиите на съюзените с България балкански държави: Сърбия, Гърция и Черна гора. И в тази борба на Кръста с Полумесеца, на свободата срещу тиранията ще имаме подкрепата на всички, на които са скъпи справедливостта и прогресът.
Нека окриленият от тези симпатии храбър български войник си спомня за героичните дела на бащите и дедите, както и за храбростта на руските войни освободители, и нека лети от победа към победа.
Напред! Бог е с нас!„
