Днес едно момче живее като всяко друго дете - ходи на училище, играе на воля и има приятели. Но само преди шест години Байрям беше на хемодиализа, а мечтата му беше да пие вода. До тази мечта се стигна след поредица репортажи по bTV заради скандален отказ на институциите и последвалата успешна трансплантация.
За живота му след изпитанията - Дани Атанасова ни среща с Байрям от село Тъжа.
Зимата на 2017 година. Едно 9-годишно дете всеки ден пътува с баба си и дядо си от село Тъжа до клиниката по хемодиализа в Стара Загора. От две години това е единственото, което поддържа живота му , но въпреки това състоянието му се влошава.
Байрям е едва на 11 месеца, когато лекарите му поставят диагноза хронична бъбречна недостатъчност. Изплашена, майка му го изоставя, а грижите за невръстното дете поемат баба му и дядо му. Момченцето минава през серия операции и стига до хемодиализа, но се появяват усложнения. Налага се лекарите да ограничат течностите, която приема . Затова една от мечтите на болното дете е да пие вода
"Много мечтае за вода, обаче не му позволяват, защото той се надува от водата“, посочваше баба му Селима Байрям през 2017 г.
„Да пия много вода, да ям вафли, да играя, да ходя навън, да карам колело", казваше малкият Байрям през 2017 г.
"Той не отделя урина, няма остатъчна диуреза и всяка течност, която приема между диализните периоди се натрупва, което води до задръжка на течности. На неговите 17 кг задържа по два литра течности“, добавя управителят на Диализен център - Стара Загора д-р Васил Чолаков.
Всеки ден е решаващ за живота на Байрям и от Фонда за лечение на деца в чужбина одобряват трансплантация в Германия. Близките подписват договор с Фонда, но в деня преди да тръгнат, оттам се обаждат и им казват, че се налага да отложат пътуването и трансплантацията .
Причината - сред документите липсва един формуляр - така нареченият S2.Така заради бюрократични спънки Байрям губи шанса си да бъде спасен и ситуацията изглежда обречена .
Ден след като в репортаж по bTV разказахме за фаталния формуляр, който решава съдбата на детето, тогавашният директор на Фонда за лечение на деца в чужбина проф. Владимир Пилософ беше освободен от поста си.
Малко по-късно с решение на Фонда трансплантацията беше одобрена. Така на 26 март 2017 година Байрям все пак тръгна за Германия. Няколко месеца по-късно беше извършена успешна бъбречна трансплантация, а донор на Байрям стана баба му Селима.
"Той вече е в шести клас, благодаря на Господ, добре е. Ходим на прегледи в София, в Стара Загора, изследвания му правят. Ходи си на училище, прибира се в къщи, храни се добре, играе си на телефона, колело кара", разказва днес баба му Селима Байрям.
Днес Байрям живее втори живот, а близките му са благодарни да го виждат как расте. Той вече е на 15 години, ходи на училище, обича да играе футбол и има приятели. Момченцето, което мечтаеше да пие вода, прекарва дните си като всяко здраво дете.
Въпреки че става донор на детето, от ТЕЛК отказват пенсия на баба му Селима . Дядото също е безработен и едва преживяват, но въпреки трудностите намират щастие във вече порасналото момче .
„Не можеш да забравиш всичко, което си преживял. Някой път сядаме и си говорим , идва ни на ума какво сме прекарали, той най-важното какво е претърпял, тежи ни още", разказва Байрям Али.
Байрям и днес помни болницата в Германия и своите спасители лекарите. В първите девет години от раждането си не познава друго място освен болничната стая, затова днес мечтае да види света, да стане шофьор и да пътува навсякъде.
