„Задочна България“: Тайните на паметника на Альоша (СНИМКИ)

В поредицата „Задочна България“ ви разказваме за култови личности, събития и места от миналото, които винаги има с какво да ни изненадат.

Петър Стоянович за паметниците: Отгоре имаме все по-лъскава кола, а отдолу - шофьор с боси крака

След Втората световна война е имало голяма носталгия към това как Хитлер е построил магистрали и е давал вода и храна на всички, припомни историкът

В днешния брой се пренасяме в Пловдив – на хълма Бунарджика, където се издига монументът на Съветската армия, известен като паметника на Альоша.

Героичен символ или политическо оръжие е паметникът над Пловдив

Битките на Източния фронт, тежката борба за Сталинград, едни от най-кървавите сцени на Втората световна война се провеждат между нацистките и съветските войски. Далеч от България.

Снимка: btvnovinite.bg

След преврата на 9.09.1944 г. властта се поема от просъветското правителство на Кимон Георгиев. Червената армия ще наречем освободителка. Строеното на нейни паметници у нас ще се превърне в мода след края на Втората световна война. Пример за такъв паметник е и този на Альоша в Пловдив.

Доказано: На мястото на Альоша в Пловдив преди 2000 г. е стоял Херакъл с боздуган

През 30-те години градската управа пуска в парка елени и сърни, които оцеляват до септември 1944 г., когато са изядени от кучетата на съветските “освободители”

Държавният архив в Пловдив пази отговори на много въпроси, свързани с паметника. Един протокол и десетки страници спомени открехват вратата на миналото към далечната 1948 г.

„Първият документ, който ни попадна е протоколът на градското общинско управление от 18.02.1948 г. И на този комитет общината превежда 10 000 000 лева за изграждане на паметник на Съветската армия на хълма Бунарджика“, казва Григор Христев, главен експерт в „Държавен архив Пловдив“.

Снимка: btvnovinite.bg

Работата по паметника започва през 1954 г., откриването е през 1957 г., 3 години след софийския паметник. Оказва се, че голяма част от фактите, които знаем за паметника на Альоша, идват от бригадирски тетрадки.

Снимка: btvnovinite.bg

От бригадирските записки на каменоделеца Никола Тотев научаваме, че комунистически лидери са идвали постоянно на огледи при строежа на монумента. При свое посещение Никита Хрушчов изразява възмущение, че войникът държи оръжието си насочено надолу. Главният военен съветник на България ген. Сергей Бирюзов също посещава паметника. Казва, че един съветски войник, един истински Альоша, не би стоял така. С този коментар ген. Бирюзов става кръстник на строящия се паметник.

Иван Ченчев: Паметникът на Альоша е прототип на войник от украинската дивизия

Според депутата от БСП той не бива да се събаря

Първият проект е бил за паметник на Сталин

„Воювал ли е български войник до Альоша, за да има паметник на Альоша тук? Когато влиза в България, червената армия не среща съпротива, тука няма никакви сражения“, коментира историкът проф. Димо Чешмеджиев, преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

Снимка: btvnovinite.bg

Проф. Чешмеджиев разказва, че на мястото на войника е трябвало да се издига друга историческа личност на Йосиф Висарионович Сталин, който е главнокомандващ съветските въоръжени сили по време на Втората световна война.

Снимка: btvnovinite.bg

„Това е първоначалният проект и междувременно Сталин умира, сменя се политическият режим отчасти в Москва. Той е бил обявен по-късно за враг на народа и затова се сменя паметникът, решават да не се конкретизира с политически деец“, обяснява историкът.

Вече втора седмица паметникът Альоша е във фокуса на общественото внимание. След предложението на общински съветници от Пловдив да бъде демонтиран, през тази седмица граждани излязоха на протест в защита на монумента.  

Снимка: btvnovinite.bg

Оказва се обаче, че историята се повтаря. На архивни снимки са запечатали публична демонстрация за запазването на паметника на Альоша преди 33 години.

Снимка: btvnovinite.bg

„Онези хора отпреди 30 години, към които и аз спадам, са учили история по време на социализма, която история се учеше по един много интересен и странен начин. Тя се учеше през съветска призма. Демонтажът няма да демонтира това мислене, въпрос на време е. Ако образованието бъде поставено на правилни основи, каквито напоследък мисля, че има вече, нещата може да се променят“, смята проф. Чешмеджиев.