11-метровата гранитна статуя на съветския воин Альоша на пловдивския хълм Бунарджика, който наскоро отново разбуни духовете "за" и "против" премахването му, се оказва, че има интересна антична предистория. На мястото на Альоша с шмайзера преди 2000 години е стоял Херакъл с боздуган.
За това съдим от монети, сечени във Филипопол по времето на императорите Гета и Септимий Север, както и от каменен постамент с надпис, оцелял до средата на 19-и век. В подножието на голия Херакъл имало и храм на богинята Деметра.
"Статуя и храм е имало. Като това е доказано, както от писмени, така и от арехологиочески сведени. Стауята на Херакъл я има на монетите. Той държи боздуган в едната ръка, а в другата ръка - лъвска кожа, с всичките ѝ атрибути, гол”, коментира историкът Владимир Балчев.
На Бунарджика имало извор и оттам минавал акведуктът, който захранвал града с питейна вода. По време на османската власт тепето е било извън града и от него се добивал камък за строежи. Първият паметник на върха е издигнат по инициатива на руската императорска власт.
"Той е направен веднага след войната и е всъщност е типов паметник "пирамида". Дълго време в Пловдив след този паметник паметници няма“, посочва Владимир Балчев.
В годините между двете световни войни в Пловдив се появяват множество паметници. Един от тях е в подножието на Бунарджика – този на Апостола на свободата.
"Скулпторът е бил доста прозорлив и е познавал спецификите на българското общество. Идеята е била да е в подножието и да е на едно такова странично място, за да не се превърне във форум на нездрави обществени и политически страсти, и по този начин да се оскверни името на Апостола на свободата“, коментира историкът Видин Сукарев.
"Има голям скандал с този паметник, защото искат да го свалят, защото той бил едва ли не комунист. Навил си ръкавите. А Левски нали трябвало да бъде по друг начин“, казва Владимир Балчев.
След като Бунарджика е залесен и облагороден, се появяват каменни алеи, бюфет и акведукти. През 30-те години мястото е любимо място за разходки. Градската управа пуска в парка дори елени и сърни, които оцеляват до септември 1944 година, когато са изядени от кучетата на съветските "освободители".
Протест срещу преместването на паметника Альоша се провежда тази сутрин в Пловдив. Той е организиран от общински съветници от БСП. Пред сградата на общинския съвет се събраха десетки хора. Те искат паметникът да бъде запазен на мястото си, предаде репортерът на bTV Райна Зайкова.
Миналата седмица група съветници от ДСБ внесоха предложение Альоша да бъде демонтиран от върха на Бунарджика с основния мотив, че България е била окупирана от червената армия през 1944 година.
„Това е паметник на историята и на българската признателност към милионите жертви на Втората световна война“, коментира Калин Милчев, общински съветник от БСП.
Според гражданите това е „история, която не може просто така да се зачертае“, а общината трябва да направи нещо хубаво, което да се запомни, вместо да посяга на Альоша.
Постоянните комисии към общинския съвет още миналата седмица взеха решение, че предложението няма да се гледа на днешната сесия на общинския съвет и възложиха на общината да изготви анализ колко ще струва евентуалното премахване на паметника и колко би струвало на общината провеждане на референдум за съдбата на паметника, ако се стигне до това решение.
Кметът на Пловдив Костадин Димитров заяви, че има по-належащи проблеми за решаване - като чистотата, транспортния трафик, мръсния въздух.
Как държавата и общинските власти трябва да разрешат казуса с паметниците от съветско време – темата коментираха в „Тази сутрин“ народният представител Манол Пейков, общинският съветник в София от БСП Иван Таков и доц. Георги Лозанов, преподавател в Софийския университет. Какво казаха те, чуйте във видеото.
