Много от проблемите, за които си говорим днес са като ехо от миналото. Ако се върнем век назад ще видим, че политическите драми не са по-леки от днешните.

Пренасяме се във времето между двете световни войни, за да ви разкажем интересни житейски истории на фона на драматични събития. Разказите са на 88-годишната Лиляна от София, 101-годишният Никола от село Априлци и няколко авторитетни историци.

Те живеят сред куршуми, бедност и слава. Между песни за любов и стихове за отмъщение те отглеждат своите деца, оцеляват на фронта, борят се за всяка усмивка и сълза. Те са българите, оцелели между двете световни войни, и всеки от нас носи парче от тяхната история.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

„Част 7, член 121. България се съгласява да заплати - а съюзническите сили приемат - сумата от два милиарда, двеста и петдесет милиона златни франка.“

След тези думи над 4 800 000 българи забравят за националния си идеал.

„Задочна България“: Студентският живот през XX век

Годината е 1919. Цитатът е малка част от Ньойския мирен договор, с който излизаме от Първата световна война. Тогава България е от страната на победените, а много семейства не посрещат своите мъже.

88-годишната Лиляна разказва лични спомени от своя дядо. Родена е в София три месеца преди Симеон Сакскобурготски. Детските ѝ спомени са от Царство България и игрите с нейната сестра.

„Баба ми няма документ, че той е загинал, затова той се води като безследно изчезнал“, споделя тя.

„Майка беше много строга. Имаше наказание „зад вратата“ – отиваш и седиш докато не се извиниш, не кажеш „майко, извинявай, сгреших“, наказанието не падапе“, спомня си тя.

Българските исторически филми: За величието и пропагандата в „Задочна България“

Лиляна и по-големите от нея деца порастват, докато по улиците на България е като минно поле.

„В резултат на три войни, две национални катастрофи, няма как българското общество да не се срине по някакъв начин“, казва историкът доц. Владимир Станев.

„И късното слънце примрежено свети

през дим от пожари и пари от кръв!“

Стихове като този на Асен Разцветников описват комунистическите настроения от 1924 година, след като Септемврийското въстание е потушено в кръв. След него започват гонения на червените дейци, жертва на които е и Гео Милев.

„От Москва често идват заповеди, които не са съобразени със ситуацията в България – отричане на Конституцията, на либералния ред, на парламента, на демокрацията“, обяснява доц. Станев.

Години след като комунисти и македонци се избиват по Софийските улици, вместо свистене на куршуми, Лиляна чува тази детска песен от нейните майка и леля.

„Семейството ни беше градско семейство...с доход само от баща ми, само той работеше, майка ми ни гледаше нас, както повечето жени по това време“, спомня си Лиляна.

Снимка: bTV

Бащата на Лиляна работи в Ориент Експрес и се запознава с нейната майка, докато тя разнася пратки за влака. 

Родителите на Лиляна се женят през 1936 година, когато по софийските салони се е танцувало буза до буза заради популярната американска класика Cheek to Cheek. Да гледаш холивудски филми е било достъпно за младежите на столицата, а шантаните, сладкарниците и заведенията са пълни.

Срещаме се с проф. Пенчо Пенчев до сградата, в която се е помещавала банката на Иван Буров, брат на външния министър Атанас Буров - една от най-влиятелните личности на епохата. 

„Втората половина на 30-те години като БВП България показва реално нарастване на БВП на глава от населението“, обяснява той.

Оказва се, че през 20-те и 30-те години селските хора са четири пъти повече от градските, но голяма социална пропаст между тях няма.

 

„Една част от тях са сравнително бедни – това е факт, друга част обаче, разположена в близост до градовете, ориентиралата се пазарно с малко по-добра земя, наистина бавно, но видимо има един по-добър жизнен стандарт“, казва още професорът.

Никола Сочев навършва 101-годишна възраст преди месец. Роден е през 1923 година и ясно помни българското село между двете световни войни.

Той е шестото дете в своето семейство. Многодетните фамилии не са изключение за селяните тогава.

„Много деца имаше, и у дома бяхме 6 – 4 момчета и 2 момичета. Имах брат, който служи в Гърция, и аз там служих – той се разболя при преследване на партизани“, спомня си той.

Подобно на дядо Никола, всички семейства между двете световни войни са засегнати от гражданските войни и политическите конфликти у нас. Напрежението между комунистите, земеделците, ВМРО и царската власт не спира.

Върхова точка е атентатът в църквата „Св. Неделя“ от 1925 г.

 „Към този момент вече Конституцията и законите реално не действат към този момент“, казва историкът Владимир Станев.

От средата на 30-те години, след преврата от 19.05.1934 година и забраната на партиите, начело на активната политика малко по малко застава цар Борис III.

Снимка: bTV

Той оглавява монархията от 1918 година и добре познава премеждията на България.

Неговата дипломация с нацистка Германия ни връща Южна Добружда и Македония през 40-те години.

„На 28 август 1943 г. вечерта бяхме на ресторант – загасиха за момент електричеството и разбрахме, че е починал цар Борис III“, спомня си баба Лиляна.

Сред тези 379 000 души, събрали се за поклонението на Борис III е и тя.

След кончината на царя, България е вече 2 години в т.нар. символична война със Съединените щати, Великобритания и СССР. Междувоенният период приключва.

Главният герой на нашия репортаж помни ясно бомбардировките от началото на 40-те. Лиляна и нейното семейство се евакуира в Първомай или тогавашния Борисовград. При тревога прозорците спускат кепенци или се затъмняват, но Лиляна помни друга ситуация.

„Вместо Пловдив бомбардираха Борисовград. Защо – защото Борисовград не е затъмнен“, казва тя.

В очите на баба Лиляна се оглежда епохата, за която ви разказахме. От 20-те и 30-те години на 20. век до днес надничат усмивки, призраци и несбъднати мечти. Отломки от родовата ни памет. Примери и уроци.

И едно усещане, че 100 години по-късно политическата безпътица се повтаря, общественият договор е все така чуплив, а ние устояваме въпреки. Като семейна песен сред куршуми, бедност и слава.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK