Те са повод за гордост и пренасят на екрана славата на миналото. Те са харесвани, спорни, но винаги будещи вълнение. Те са българските исторически филми.
Георги Тодоров - Жози е кинохудожник, сценограф или днес казано - дизайнер на филми. В над 40-годишната му кариера стоят заглавия като „Време разделно“, ‚Мера според мера“, „Авантаж“.
„Работеха някъде хиляда и повече хора в Киноцентъра. Имаше железарски, дърводелски, обущарски, цял шивашки цех, където се шиеха костюмите. И обущар имаше, ботуши специални и така нататък“, разказва сценографът.
Георги Тодоров - Жози започва своята кариера в киното, работейки с режисьора Георги Дюлгеров - един от най-ярките автори на български филми на историческа тематика. За „Мера според мера“ на Дюлгеров, Георги Тодоров - Жози проектира цяла чешма в село Ковачевица.
Чешмата остава за жителите на Ковачевица, без дори за секунда да присъства в „Мера според мера“.
Стефан Мавродиев е един от най-емблематичните актьори от българското кино в епоха. Освен в „Мера според мера“ участва в десетки заглавия, случващите се в миналото, дори „Козият рог“ на Методи Андонов.
‚И той минава за исторически. Нищо историческо няма. Там е човешка трагедия. Разбира се, трагедията е обусловена от фактологията на живота, от отношенията“, разказва Мавродиев.
Филмите за българските ханове са сред най-обичаните български исторически заглавия. Не можем да пропуснем влиянието на акад. Людмил Стайков, режисьор на епосите „Хан Аспарух“ и „Време разделно“.
Заглавия, наричани идеологическа поръчка заради своето пропагандно влияние върху зрителите. Въпреки това, техните качества не отстъпват на останалите шедьоври на историческото ни кино.
„Не са, защото са снимани от нас. Те са исторически по логиката на фактология, която се използва в известен смисъл. Сега понеже - гледате как се псуват открито - това не са отношения, това е простотия и глупост, и жалка проява на тази част от човещината, която е срам за човека“, казва още Стефан Мавродиев.
Оказва се, че е все по-трудно е да се създават български исторически филми. Кинотворците се сблъскват с редица компромиси днес - не само идейни, но и финансови.
Днес, публиката обича да спори с изкуството, посветено на миналото. Забравяме, че то е изкуство не само, за да ни кара да се чувстваме горди, но и, за да задава въпроси. Да провокира историческата ни памет.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
