От всички въпроси - екзистенциални и ежедневни, малки и големи, най-сложни са философските въпроси. Защото те никога нямат конкретни и еднозначни отговори. Философските въпроси имат отговори, които пораждат нови въпроси и още отговори, и още въпроси.
Именно такъв е въпросът - какво е истината?
Според най-общото схващане, истината е твърдение, което стъпва върху факти, които се доближават най-близо до реалността. Оттук възниква следващият въпрос - какво е реалността? Защото ние често я виждаме по много различен начин, спрямо характера, стереотипите, предубежденията, емоциите, дори възрастта и житейския си опит.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Затова казваме, че истината, понякога е субективна, защото имаме различни подходи за нейното определяне. Правото търси обективна истина, а математиката - истина чрез доказване. Абсолютна истина е понятие само в религиите, но тя обикновено е достояние само на Бог.
Това е причината, през цялата си история, ние да сме в непрекъснати противоборства в стремежа за налагане на различни представи за истината. На тази основа избухват религиозните и гражданските войни, създават се и се разпадат империи, раждат се и залязват императори и крале.
Колективната вяра в обща субективна представа за истина ни прави част от различни обществени групи. Така, че в момента не се случва нищо невиждано - на глобално ниво, тези огромни обществени групи водят все същата стара битка за налагане на своята представа на субективна истина, мотивирани от различните си разбирания за реалността.
Какво са социалните мрежи? Инструмент за подклаждането на тези локални и глобални сблъсъци чрез въздействие върху емоциите. Това е бизнес моделът и горивото на големите платформи, всичко друго е въпрос на инструментариум и настройване на алгоритмите според ветровете, които духат от Изток и от Запад.
Досега мрежа като Фейсбук беше либерална с либералите. Сега ще е консервативна с консерваторите. И тук проверката на фактите няма особено значение, важното е на какво съдържание се дава предимство и кое се потиска.
Облечен в тениска за десет долара и часовник за един милион, Зукърбърг обеща през седмицата още повече „персонализирано политическо съдържание“ по старата схема - ще получаваш това, което предварително смяташ за истина и скоро няма да има сила, която да те убеди в обратното. Добрите, стари балони, в които сме се затворили от години, ще станат още по-големи. Не само, че ще си говорим по-трудно и няма да се изслушваме, но може да станем още по-радикални. Може обаче и да не станем.
Защото от години живеем сред толкова силен фонов шум, сред буря от картини, думи, образи и звуци, че винаги идва момент, в който се уморяваме. Човешко е - никой не може непрекъснато да крещи или да слуша крясъци. Така, както никой не може да приема себе си за последна инстанция или изразител на абсолютната истина.