Иво Иванов е сред най-продаваните български автори през 2015-2016 г. В книгите си пише за обикновените хора, попаднали в необикновени ситуации.

Роден в семейство на филолог и каскадьор, пътят на писателя и журналист Иво Иванов сякаш е предначертан. От малък знае, че именно спортът, по който се запалва в училище, ще присъства в живота му и занапред.

"Бяхме влюбени в баскетбола и този двор, и тези кошове тук прекарахме по-голяма част, отколкото в класните стаи", разказа той. 

"Още, когато стъпих тук, в това училище, и се научих да чета и пиша, аз осъзнах силата на художественото слово. Дадох си сметка, че човек може да подреди тези букви в думи, думите в изречения, изреченията в светове и можеш да станеш архитект на твой въображаем свят, върху който ти имаш абсолютен контрол", добави Иванов.

Майка ти е филолог – от нея ли наследи призванието си –думите?

"Тя възпитаваше в мен обич към книгите, към четенето, и да, до голяма степен го дължа на нея", каза той.

Иво казва, че баща му продължава да му повтаря, че "всеки успешен човек, трябва, преди всичко, да си оправя леглото сутрин, когато се събуди."

"На баща си дължа афинитета към науката и спорта, тъй като той беше учен, беше ядрен физик, многократен шампион по джудо на България и в продължение на 30 години беше филмов каскадьор. Той в момента работи. На 83 години, има две работи. Непрекъснато се движи, работи, твори, открива нови неща, прави нови проекти. Това е човек, който живее. Живее пълноценен живот. И аз наскоро се замислих, че всъщност човек не умира, когато спре да диша. Умира, когато спре да живее", обясни Иванов.

Като студент заминава за щата Канзас. Въпреки дългото разстояние и факта, че не обича да лети със самолет, Иво прелита 67 пъти над Атлантическия океан и казва, че: "продължава да посещава сърцето си на летище София, където го е оставил" преди повече от 20 години. Затова "път" и "сърце" се оказват и най-използваните думи в книгите му.

"От 20 години се опитвам да стигна до едно място, много сурово и много красиво място. То се нарича "Бялата планина" и се намира на границата между Калифорния и Невада, в пустинята. Там се намира най-старото дърво в света, което се казва "Матусала". Кръстено е "Матусала" на дядото на Ноа, най-старият човек в Библията, живял 900 години", разказа Иванов.

Днес "Матусала" е на 5 000 години. Иво прави четири опита да я намери, но всичките без успех.

И така, след всички премеждия, разбира, че не е нужно да минава хиляди километри, за да стигне до най-старото дърво.

От дете е запален по октоподите, на които се възхищава, защото имат девет мозъка и три сърца. Това ги прави едновременно интелигентни и емоционални. Това е и една от причините често да използва думата "сърце" в разказите си.

"Емоциите върху мозъка се пренасят върху морфологичното сърце, променят формата му и се оказва, че има момент, в който морфологичното и метафоричното сърце съвпадат“, добави Иванов.

Разказва, че в края на 60-те години, японски хирург открива, че сърцето заема формата на "Такоцубо" - капанът, с който и до днес се ловят октоподи.
"Формата, от която не може да се измъкне най-умното същество на света е същата тази форма, от която не може да избяга нашето страдание, когато загубим близък човек", обясни той.

Иво е уверен, че всеки има свой път на сърцето. Може би понякога е важно човек да измине хиляди километри, за да разбере, че всъщност пътят винаги води към сърцето, а сърцето винаги намира път към това, което му принадлежи.