Преди седмици ви разказахме за едни специални шампиони и техните треньори, за пътя към победата, неуморната работа и отдадеността. Те вече стъпиха на световната спортна арена и завоюваха няколко медала.
На Великден историята на Антония Яворова продължава.
Шампион не се раждаш, шампион ставаш - с много труд, вяра, хъс и отдаденост.
На близо 12 хиляди километра оттук - в Буенос Айрес, шампионите от Федерацията за адаптираната физическата активност обраха всички медали.
"Това е един добър старт. Най-важното е, че има колеги, които са можещи, знаят нуждите на тези деца, имаме прекрасни условия това да се случва. Взаимодействаме добре. Не трябва да правим това разделение. Ние виждаме, че имаме едни успешни деца в нашия спорт, един друг се мотивират и се случват хубави неща“, коментира гимнастикът Йордан Йовчев.
Два златни, два сребърни и два бронзови медала донесоха български спортисти от ФАФА. Световният турнир се състоя в Аржентина, а на него се явиха 11 държави, като България се представи повече от блестящо.
"Чувствам се много горд. Зад тези медали стои вярата в мен и в екипа, който е зад мен. Вярата, че ние можем да направим от тези непопулярни спортисти, едни младежи, които имат постижения и които да прославят България“, споделя Слав Петков.
"Чувствам се ползотворен и като заспивам, вече съм спокоен, че давам на света нещо, което други хора не могат“, казва треньорът Даниел Алексиев.
А зад всяко успяло дете винаги има и един повярвал родител, който окрилява и безусловно обича.
„Голяма гордост е да си родител на шампион. Емоцията беше неописуема и все пак, изхождайки от това, че той е с увреждане, точно в този момент в съзнанието ми изплува това, което ми казаха лекарите в момента, в който се роди, че от него едва ли ще стане човек, и в един момент ти да го виждаш втори в света, наистина е голяма емоция“, споделя майката на Емо Таня Костадинова.
„През годините най-трудно е да се справиш със собствените си страхове. В края на краищата биват насаждани от така или иначе нещо написано в книгите по повод диагнозата или генетичното заболяване. Той е тук в залата, въпреки мен, въпреки моите страхове и въпреки всички стигми, догми и всичко, което се ширят като цяло за генетичното заболяване“, казва Десислава Асенова, майка на Алекс.
Пътят до Аржентина е дълъг, но емоцията е насладата от победата остават трайно в душите и на треньорите, и на спортистите, но най-вече на тези, които ги очакват у дома.
"Никога не се знае къде спи един огромен талант. А усилията, които те полагат, са неимоверни. В края на краищата, стига едно: "Вярвам ти, виждам те, обичам те, довери ми се!"“, казва още Десислава Асенова.
Слав Петков, екипът му, младите спортисти и техните родители ще продължават да се борят и да вярват, защото чудеса се случват, когато има постоянство, усърдна работа и подкрепа.
