Книгата на легендарния алпинист Райнхолд Меснер "Убийството на невъзможното" излезе на 7 февруари, когато Боян Петров щеше да навърши 46 години.

В книгата е публикувана и последната статия на алпиниста. Той я продиктува 2 дни преди да отпътува за Хималаите пред редактора на книгата - известният италиански журналист Алесандро Филипини, с които са и добри приятели.

Къде е границата с невъзможното и може ли да бъде преодоляна?

В търсене на тези отговори алпинисти от цял свят се впускат в планински приключения, за да проверят издръжливостта на човешкото тяло и силата на духа.

Екстремните преживявания вълнуват сърцето и на италианския журналист и приключенец – Алесандро Филипини. Благодарение на работата си той става свидетел на част от най-великите световни спортни постижения. Срещите с покореното невъзможно му носят и безценни приятелства с големи имена в алпинизма като Рейнхолд Меснер и българина Боян Петров.

В памет на Боян Петров: Най-вдъхновяващите мисли на алпиниста

„Много съм щастлив, че благодарение на работата ми, съм имал възможността да срещна много големи алпинисти. Не всички от тях обаче са и големи човеци”, посочва Алесандро Филипини.

„За съжаление мнозина използват наивността на хората и разпространяват фалшиви приключение, благодарение на които стават известни. Боян Петров беше абсолютната противоположност на тези хора. Той е създал истинските приключения за себе си. След това е станал известен, но никога не е търсел славата”, казва още журналистът.

Снимка: bTV

Къде се запознахте с Боян?

Първото ни виждане беше по време на посещението на Валтер Бонати в България. Това беше 2007г. или 2008г. След това започнахме да се виждаме много по-често. Още повече, че и живеехме много близо един до друг.

Какви моменти помните с него?

Имахме много хубави разговори - за планина, за приключения, за маршрути, за животни - тези неща, които ни свързваха. Харесваше ми да виждам ентусиазма му за живот въпреки всичко, което му се е случило. Тази неговата способност да реагира пред всички трудности, които преследваха целия му живот.

Боян Петров – българинът с най-много изкачени осемхилядници

След жестоката катастрофа, която преживя… Тогава го виждах как страда. Знаеше, че ще се върне да бъде алпинист и виждахме как с цялата болката, която го придружаваше - наистина силна болка, отиваше да се подготвя за новите си походи. Толкова много сила и толкова много желание имаше в себе си. Притежаваше невероятни качества.

Снимка: bTV

Алесандро е редактор и на най-новата книга на Меснер "Убийството на невъзможното", чиято премиера за България беше на 7 февруари, когато Боян Петров щеше да навърши 46 години.

„Това, което има в тази книга е и последният ни контакт. Той подготвеше това негово последно изкачване и нямаше никакво време. Постоянно отлагаше и казваше, че няма време да напише това. Но ние искахме на всяка цена да имаме и него в тази книга и го помолихме да дойде тук при нас - вкъщи. Това беше нашият последен контакт. Всъщност той ни издиктува тогава, това, което е в тази статия. Всички казват, че това е било чрез телефонен разговор, но ние бяхме заедно тогава”, спомня си Алесандро Филипини.

„ Тогава той беше спокоен, сигурен и концентриран върху това. Аз бях спокоен, че той е готов и че е предвидил всичко.  Никога не съм мислел нищо друго”, отбелязва още Алесандро.

Вие следите от близо неговото издирване в планината. Какви бяха тези дни за вас на издирване?

Бяха тежки дни. Тежки моменти с много малка надежда. Знаех, че в Китай нещата са много по-трудни. Още повече, че там имаше италиански алпинисти, с които бях във връзка и затова нямах големи надежди. Те ми разказваха, че ситуацията е много тежка.

Тогава ние получавахме от екипа, който търсеше, от шерпите много разнородна информация, намерен е инсулин, не е намерен. Намерена тениска, не е намерена. Каква беше истината тогава в тези дни. Какво наистина се откри?

За съжаление в момента, в който започнаха хеликоптерите да летят, аз знаех, че надеждите са малки. Не. Знаех, че няма никаква надежда. Гласовете, които казваха, че е намерена палатката, че после се оказа, че не е  - тези гласове не означаваха нищо.

Каузите на Боян Петров: Снимки от личния архив на алпиниста са събрани в изложба

Защо според вас той е взел това решение да тръгне сам?

Той винаги се опитваше да прави алпинизъм по-близък до приключението. Предпочиташе да бъде сам. Да не тръгва по пътеките, които вече са подсигурени и готови. Винаги е разчитал на собствените си сили.

Беше един от най-добрите, най-силните и най-бързите.

Много ми се иска да беше тук, да е сега с нас и ако беше сигурно щях да го поздравя и да го попитам каква ще е следващата му цел. За къде тръгва, знаейки, че нито Еверест, нито Шиша Пангма са неговите последни изкачвания.

Петко Петков: В „страшно страшната” Шиша Пангма усетих Боян сам, самотен с върха

Снимка: Facebook

С какво ще остане той във вашето сърце? По какъв начин?

Остава празно моето сърце. Написах една фраза в социалните мрежи, цитирайки един голям италиански артист, който казва така:
„ Беше по-добре да се разделим, отколкото да не се бяхме срещали никога”.

Бил ли сте тук из планините в България и как ще опишете нашите планини?

Много обичам българската природа. Българският народ трябва да бъде благодарен, че тази природа е именно по тези земи и трябва да направи всичко възможно да я опази.
Едно от посланията, които Боян изпраща чрез тази книга е точно това.
Но знаейки това, което правят българите по брега на Черно море съм много разочарован от тях.

И още повече като гледам големите камиони в Ковачевица как карат големите и здрави дървета... как ги превозват. Сърцето ме боли.

Дори, когато бяхме с Меснер заедно в Ковачевица и Банско, той с очите си видя каква природа има тук и се влюби в нея. Жалко е да я разпиляваме така.

Аз обичам много планините и природа и много обичам България. За съжаление още не мога да живея тук, но един ден да…