При полета в Шиша Пангма видях планина, която изглеждаше страшно страшна. Красива, но като пустиня. Усетих Боян самотен, сам с върха.

Това сподели биологът Петко Петков, който е бил учител на изчезналия в Хималаите алпинист Боян Петров и оглави акцията по издирването му в Непал.

Петков посочи, че в други планини има хора, експедиции се движат по маршрута, които биха помогнали на бедстващ алпинист.

Боян Петров – българинът с най-много изкачени осемхилядници

Боян Петров сближи Непал и Китай. И най-силното беше, когато ръководителят на китайската експедиция, каза, че този прецедент ще остане в историята и вече няма да има граници при спасяване на алпинисти, посочи билогът.

Радослава Ненова: Планината искаше Боян за себе си, аз – за мен

„Изтеглих си всичките спестявания – 30 хил. долара и мислех, че ще стигнат. Застраховката на Боян е нормална планинска – 36 хил. долара. Но те казаха 200 хил. долара за 3 дни -  три хеликоптера и шерпи. Синът ми Кирил каза, че ще намерим парите и им каза - 50 хил. на следващия ден, 100 хил., ако се намери тялото и 150 хил., ако се намери жив и е свален в болница. Така той заложи парите да са критерий, че ще бъде по-качествено търсенето. Всички пари бяха само от негови близки и приятели. Не е похарчен един държавен лев”, уточни Петков.

Кирил Петков за издирването на Боян Петров: Акцията беше безпрецедентна

По думите му финансовият стимул по-късно е изиграл лоша шега - непалската компания решила, че трябва да вземе на всяка цена 100 хил. долара и шерпите започнали борба кой по-бързо ще го намери, а за китайската страна пък било чест да го намери първа вместо непалците.

В един момент легендата „Боян” не можеше да се оцени с пари – непалските шерпи спаха на трети базов лагер без екипировка, а китайските - на 8000 метра в щурмова палатка. Това е явлението Боян Петров – обединител на хората.

100 спасители от три държави издирваха Боян Петров

„Отивах да спася не големия алпинист Боян, а Сънчо”, каза Петков и си спомни, че когато получил намерената му фланелка, сякаш го прегърнал.

Той го познава от дете. Описва го като мил и скромен – с щръкнала коса, големи бузи и искрени очи, които искаха да научат всичко.

„Водих кръжок по зоология в Зоологическата градина. Децата започнаха да идват всеки ден - извеждах ги в природата, показвах им животните. Боян винаги мечтаеше да пътува и не пропускаше нито една моя експедиция. Работихме по темата за прилепските пещери в България и трябваше да посетим над 200 пещери”, посочи той.

Прякорът Сънчо се е появил при една пещерна експедиция. „Отивахме до една пещера и Боян беше доста изморен от ходенето. Каза, че малко ще полегне пред пещерата и ще влезе след нас. „Влязох с едно момиче Теди и забравихме за него. След час и половина излязохме и го видяхме, че продължава да спи. И тогава се роди прякора”, каза Петков.

Учителят признава, че се е притеснявал за експедициите на Боян и винаги е опитвал да не ги следи.

Майката на Боян Петров: Той е там, където се чувства най-свободен

„Видях поста на Ради започнах да чета всякаква информация, новини. Във всеки момент след това съобщение чаках той да се появи. Но имаше противоречива информация. Не мислех да тръгвам даже, чудих се защо не съм по-млад”, спомня си той първите моменти след като научил, че от алпиниста няма следи няколко дни.

За него Боян е явление и за да го почетем трябва да уважим каузите му – Пирин, Кресна, Корал и Карадере например. Самият той още не може да изрече думата "съболезнования" пред близките му, заменя я със "съпричастност".