Боян Петров остава в неизвестност. Спасителите търсят следа по пътя надолу от осемхилядника Шиша Пангма в Хималаите. Семейството на Боян не спира да се надява, че той ще бъде открит жив.
Срещаме сестрата и майката на Боян Петров на път за малък параклис в Перущица, на името на Света Петка – закрилница на семейството.
Най-важното, което Ангелина Петрова искала да даде на сина си още от малък, е свобода. И това й дава сили сега – че той е там, където се чувства най-свободен.
„Винаги първите ми думи бяха – ти можеш да правиш каквото пожелаеш, защото ти вярвам, че ще го направиш добре и поемаш всичките отговорности”, каза майката на алпиниста.
„Ние не сме по-силни от явленията. Един Божи ден се случва нещо, което е по-голямо от нас. Знам, че и той така го приема и когато трябва да се бори, се бори докрай", допълни Ангелина Петрова.
Сестра му Александра Петрова разказва, че дните в очакване минават трудно.
„Ставаме с надежда... лягаме с плач и чакаме утрешния ден, че той ще бъде намерен. И така минава денят, и не знам докога.
– Остана ли ви надежда?
– Да. Все още седи тази надежда и, ако може да я дам на всички българи тази надежда, въпреки че наистина времето говори друго. Но надеждата умира последна, са казали хората. Трябва да се вярва в нещо. Има някаква сила някъде, колкото и да отричат, за мен я има, съществува. Особено, ако Боян оцелее, си мисля, че я има... и така.
„И ми каза, че не му се тръгвало, защото тук всичко цъфтяло и чуруликали птичките, а той щял да ходи по снеговете. И аз му казах – ти така си обичаш, да ти е студеничко, и той вика, всъщност, да".
– Готови ли сте за най лошия сценарий?
– Всеки ден се подготвяме, мислим го. Не може да си готов, докато не го обявят, или краят на акцията, или тези няколко дена шерпите, ако нещо намерят. Но трябва да сме реалисти, защото все пак без инсулин не знам как ще изкара. Не знам… Не съм готова... Не мога да го дам още... Той е нужен на всички.
Семейството се надява издирването на Боян да продължи.
