Историкът Петър Стоянович коментира поскъпването на храните, навиците на потребителите и постепенното изчезване на домашното производство в българските села.
Зимнината може да бъде не само начин да се подготвим за студените месеци, но и възможност да спестим средства. Това е един от съветите на историка проф. Петър Стоянович, който гостува в предаването „Тази събота и неделя“ и коментира как домакинствата могат да намалят разходите си на фона на поскъпващите храни.
По думите му темата за цените винаги е била особено чувствителна за българите, защото храната заема важно място в ежедневието и съзнанието на обществото. „Темата въобще за малката, голямата и средната потребителска кошница винаги е била първостепенна за нашего брата“, отбеляза Стоянович. Той допълни, че когато става дума за храната и напитките, дори сравнително малък проблем може да предизвика силно обществено недоволство.
Според историка въпросът трябва да се разглежда прагматично. Всеки може да организира пазаруването и подготовката на домакинството си така, че да намали разходите и да направи зимните месеци по-поносими.
Как да пазаруваме по-разумно?
Стоянович посъветва потребителите да търсят места, на които могат да намерят качествени продукти на по-достъпни цени, вместо да купуват всичко от първия магазин. „Ходя на места, където знам, че има максимално качество на стока за минимална цена. Ето ви най-елементарното нещо“, обясни той.
Историкът обърна внимание и на сезонното хранене. Според него няма особен смисъл през февруари да се купуват скъпи домати и краставици, когато могат да бъдат заменени със сезонни зеленчуци и кореноплодни. „Ако искаш да ядеш ПВЦ, си купуваш домати и краставици. Това е някъде около 2-3-4 февруари“, пошегува се Стоянович.
Той посочи, че с малко повече планиране и обикаляне по магазините могат да се намерят и по-достъпни месни продукти. Като пример даде свинската плешка, която според него може да се купи за около 3-4 евро за килограм при подходящи промоции. Месото може да бъде замразено или използвано за приготвянето на домашни продукти, включително суджуци. Така домакинствата могат да разпределят разходите си и да подготвят част от храната си за по-дълъг период.
Бурканът „Омния“ и икономиката на зимнината
Според Стоянович традицията на домашната зимнина не е изчезнала, въпреки че все повече хора живеят в големите градове и по-младите поколения постепенно се отдалечават от селския бит. „Новите поколения не знаят какво е разковничето на буркана „Омния“. Те не са сънували този инкубатор на мечти“, каза с усмивка историкът.
Той обаче смята, че за по-възрастните българи приготвянето на зимнина продължава да бъде важна част от семейната традиция. Печените чушки, царската туршия, парената камба и киселото зеле остават сред класическите вкусове, които свързват поколенията.
Стоянович разказа, че наскоро е видял готова царска туршия в голяма търговска верига на цена от около 3-3,50 евро за буркан. Според него приготвянето ѝ у дома може да излезе значително по-евтино. „Ако си направите вкъщи 20 или 30 буркана по 700-800 милилитра, което според мен е напълно достатъчно за едно средно семейство, вие ще си го направите за половината от тази цена. Евро и половина“, посочи той.
По думите му домашната зимнина може да се превърне и в приятно семейно занимание, което събира хората около обща задача. Така традицията има не само практическа, но и социална стойност.
Защо домашното производство в селата намалява?
Историкът коментира и постепенното изчезване на домашното производство в малките населени места. Според него все по-малко семейства отглеждат собствени животни и произвеждат храната си, тъй като поддържането на стопанство изисква време, постоянство и физически труд.
„Отглеждането на собствено производство според мен намалява. То е и логично, защото има все по-малко класически селски дворове“, обясни Стоянович. Той отбеляза, че мнозина оценяват вкуса на домашната храна, когато гостуват на роднини в провинцията, но често забравят колко усилия стоят зад нея.
„Всички казват колко е вкусно, като отида при калеко ми в Две могили, примерно. Наблъскам се като прасно дете на задушница и се върна – много вкусно. Е, вкусно е, батко, ама нали в седем и половина трябва да си там със секирчето и с лопатката, да подринеш малко. Вкусът си има цена“, коментира с чувство за хумор историкът. По думите му желанието за домашна храна често не е съпроводено с готовност хората сами да положат труда, необходим за нейното производство. Въпреки това Стоянович е убеден, че българските кулинарни традиции няма да изчезнат лесно. Той свърза устойчивостта им с балканската култура и с влиянието на европейските и близкоизточните кулинарни традиции.
„Да живееш вкусно“ е част от удоволствието от живота
Проф. Петър Стоянович разказа, че самият той приготвя различни видове зимнина, включително царска туршия. Попитан дали прави и ракия, той предпочете да остави темата за друг разговор. Според него интересът към традиционната храна може да се запази и заради естественото връщане към по-простите удоволствия с напредването на възрастта.
„Тези вкусни традиции, колкото и да се превръщат в мода, в крайна сметка ще оцелеят, защото човек с постепенното си остаряване помъдрява и се връща към простите неща на живота“, заяви историкът. Той допълни, че наред с добротата и взаимопомощта важна част от пълноценния живот е и удоволствието от храната и общуването с близките.
„Простите неща на живота, освен добротата, взаимопомощта и т.н., е и това да живееш вкусно, да живееш в радост с околните. А то не става с полуфабрикати и с размразени, синкави неща“, заключи проф. Петър Стоянович.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
