Смилянският фасул - златото на Родопите: Каква реколта има през тази година?

Днес е кулминацията и заключителният ден на празника на смилянския фасул. Той се провежда за 24-ти път и е посветен на специфичен вид боб, който се отглежда само в долината на река Горна Арда и е известен със своите вкусови качества.

Емил Кацаров посети Смилян часове преди началото на празника. Магдалена Ловчалиева е от все по-оредяващите производители на смилянски боб. Тази година реколтата е обилна, а произведените количества фасул вече са договорени да бъдат изкупени.

„Времето беше благоприятно за фасула. Нямаше големи жеги. Имаше достатъчно валежи. С помощта на няколко поливания реколтата е много добра. Сея около 5 хиляди кола. Около 200 килограма сме изкарали тази година“, казва Магдалена Ловчалиева, производител на смилянски фасул.

„Излизам всяка година на празника и си имам редовни клиенти, които си купуват редовно от мене. Пращам и на фасуления празник се продава всичко“, споделя тя.

За младото поколение отглеждането на тази селскостопанска култура е все по-непривлекателно занимание, въпреки атрактивната цена за килограм смилянски фасул.

„12, 13 евро, някои и 14 евро на килограм“, казва Магдалена Ловчалиева.

„Аз винаги съм казвал: този, който се съмнява в цената, да заповяда на пролет лично с мене да поработи малко на нивата, по коловете. Тогава наесен ще го питам дали цената е висока, или нормална“, коментира Чавдар Червенков, кмет на село Смилян.

„Много е трудоемко и не всеки се наема да го работи. Всичкото е на ръка. Един месец чупя само на ръка. Всичко на ръка се бере, на ръка се люпи“, казва Магдалена Ловчалиева.

Смилянският фасул се отглежда само в няколко населени места около река Горна Арда. Известни са шест сорта. Магдалена Ловчалиева отглежда едър за салати и по-дребен – за чорба и яхния.

„Ей този е салатният. Става за салати, става и за готвене. Аз го смесвам с този заедно. Това е за чорба. Салатният се търси повече от клиентите. Затова повече от него произвеждаме“, разказва тя.

Заради климатичните аномалии реколтата в ниското е по-скромна, тъй като смилянският боб не може да върже шушулки при температури около 30 градуса.

„Смилянският фасул се отглежда при 500-950 метра надморска височина. Като се отглежда заедно с други нискорастящи култури, това допринася за почвеното плодородие. Характерно също е, че при 28-30 градуса температура цветовете на фасула опадат“, посочва Адриана Кехайова, служител на читалището в село Смилян.

Смилянският боб е изключително търсен на пазара. Разпознава се от ментетата по специфичния вкус и лесното сваряване.

„Тука има случаи, когато хората са закупили фасул по пътя за Пловдив. Варили го 3 часа и нищо не става. А тука нашият фасул е характерен и с меката ципа, той по-бързо се сварява. Мазнинка има в него, което го прави по-вкусен. Фибрите също“, казва Чавдар Червенков.

„В Смилян не се произвежда чак толкова много фасул, че да го продават навсякъде по улиците и където пише „смилянски фасул“. Това няма как да стане. Нашите градини са декар, декар и половина. Два декара най-много“, казва Магдалена Ловчалиева.

От 5 години в музея на смилянския фасул огромно пано, изработено от бобени зрънца, очаква да кандидатства за Гинес. Работата по него стартира през 2006 година и е завършена през 2021-ва.

„Има идея да се кандидатства за рекордите на Гинес като рекордът да е за уникален брой участници. Абсолютно всяко фасулче в него беше залепено от различен човек. 15 години бяха необходими, за да се изработи паното. 23 045 човека са участвали в направата му“, казва Адриана Кехайова.