Да бъдеш в социална изолация не за седмици, не за месеци, а за почти две години. Как да издържим? На какво може да ни научи и за какво да внимаваме. Разказва и съветва Диего Урбина - участник в най-дългата космическа мисия до планетата Марс – „Марс 500“.
Милиони хора по света в момента живеят в социална изолация, за да намалят разпространението на коронавируса. За някои от тях може да е наистина трудно да се приспособят към новия начин на живот. Чувството е добре познато на космонавтите. Диего Урбина прекарва година и половина в пълна изолация по време на най-дългата симулация на космически полет до планетата Марс - мисията „Марс 500“ през 2010 г.
„Не можехме да говорим с никого извън симулацията директно, само с текстови съобщения. Нямахме интернет, не можехме да видим слънчевата светлина“, разказва Урбина.
„По време на мисията ни трябваше да внимаваме за много неща - някой да не се разболее, да не се зарази по някакъв начин - това е доста подобно на ситуацията днес. Хората трябва да са много внимателни с вируса. Трябва да обръщаме внимание на това как се грижим за ръцете си - какво докосваме с тях, когато сме навън и да се грижим за хората, които са около нас. По време на мисията трябваше да внимаваме за същите неща“, разкрива Диего.
„Тогава например оценихме много водата, защото не разполагахме с много вода. Можехме да се къпем само веднъж на 10 дни, през останалото време трябваше да се почистваме с мокри кърпи. Всеки от нас не спираше да си мисли за този 10-ти ден, когато ще си вземе душ. Превърна се в ритуал - наслаждавахме се на всяка капка вода. Мисля си, че сега всеки трябва да се замисли за нещата, които ни носят нещо по-специално в живота и ни правят по-богати“, спомня си космонавтът.
Едно от предизвикателствата, с което всеки в домашна изолация днес може да се сблъска е конфликта с другия. Това крие много рискове и изисква търпение, казва Диего. Това е и едно от основните качества, заради които той е избран за мисията. Казва, че техниката за справяне в подобни ситуации е да заменим директния словесен сблъсък с няколко добри жеста към другия.
„Мисля, че тогава тази изолация ме накара да се замисля за много неща - за комуникацията с близките ми, научи ме как да държа съзнанието си заето - това е най-здравословното нещо, което можеш да направиш. Също така е важно да се правят упражнения- както физически, така и от гледна точка на психическото здраве“, казва Диего.
„Разбира се, това е една трудност, през която преминаваме, но трябва да погледнем към нея като възможност. Може би има много неща, които винаги сте искали да научите и това е чудесна възможност…. Може да посещавате онлайн курсове, да прочетете книгите, които винаги сте искали да прочетете. Чудесен шанс да израснете“, казва Урбина.
„Сега, като погледна назад към моята мисия, всъщност ми липсва част от това време, което имах сам със себе си, сам за себе си“, споделя космонавтът.
Диего е наполовина италианец, наполовина колумбиец. Семейството му е разпръснато по целия свят. Самият той днес живее в сърцето на Европейския съюз - Брюксел. В Белгия има повече от 4000 заразени, над 170 смъртни случая и близо 550 излекувани.
„Инструктирани сме да си стоим у дома, повечето хора работят тук от къщи. Рядко се вижда някой по улиците, защото това е стриктно забранено от управляващите“, разказа Диего.
Въпреки влиянието на коронавируса, неговата работа за Европейската космическа агенция продължава, макар и вече трета седмица от вкъщи. В момента работи по лунарни системи, лунарни роботи, които предстои да бъдат изпратени на Луната, за да търсят ресурси за живот.
„Надявам се, че около 2025-2026 г. ще може да излети машина, която да стигне Луната и да може да извлече кислород, най-просто казано от пясъка на Луната“, разкрива Диего.
Диего смята, че пандемията ще рестартира живота на хората по целия свят и ще ни промени много като отделни личности и като общество.
„Дано си научим урока и да не позволим да се случи отново“, заключава астронавтът.
