500 броя стъклени плаки от преди век попадат в архива на етнографския музей в гр. Шипка. Върху тях фотографът Антип Обущаров разказва за живота в Шипка между 1908 и 1931 година.

Днес младият екип на музея и един от най-добрите български фотографи - Александър Иванов, решават да съживят запечатаните на тях моменти.

„Антип е бил много артистичен, имал е много дарби. Бил е дърводелец, с музика се е занимавал. Някои от плаките, в които има изображение, бяха рожба на влага и време. От Антиповия свят нищо не беше останало, но има изображения, които просто представляват едни графики, които са изумителни. Времето си е свършило работа по невероятен начин, нямам думи просто. Всякакви битови сцени и събития, които са се случвали в селото – Антип е бил човекът – той е бил техният фотограф. За разлика от повечето модни фотографи в Казанлък и околностите, Антип не е имал ателие с оберлихт и с масичка, столче и аксесоари за снимане. Неговото ателие е било цяла Шипка. Там има много детайл. И като погледнеш една примерно, един клас, който е сниман – първият ред от децата – те са боси. Смайващо е, че тези мъже, които присъстваха на снимката и тези боси деца в един момент успяват за няколко години да вдигнат България“, казва Александър Иванов.

Част от намерените стъкла разказват за работата на Антип като полкови фотограф. Той е бил участник в Междусъюзническата и Първата световна война. От това време има над 40 вида издавани картички.

„На войниците е давал по 3 картички и в едно съседно село - Голямо Дряново, намерихме 3 картички от един и също човек, пуснати от 3 различни места на фронта: Мили, родители, аз съм добре, не ни мислете“, разказва Александър.  

„Мисля, че много хора от Шипка ще разпознаят своите близки и роднини в тази изложба, кътчета, които вече не съществуват. Оттук е минавал целият трафик от Север на Юг. Шипченци много от рано са се гражданеели, много от рано са изоставяли носията като традиционно облекло и са започнали да се обличат по европейски. Така, че тук е било едно специално място, което е било логично да има фотограф“, смята Рада Стойнова, уредник етнографски музей "Чирпанлиева къща".

За да видят историята си сто години назад във времетор шипченци имат нужда от помощ. Надяват се, че по повод честването на 160-годишния юбилей на читалище "Светлина" ще успеят да направят изложба през август. Кандидатстват към национален фонд Култура, но не получават одобрение.

„Тези неща са важни и трябва да се показват, защото те се забравят и днешните поколение нямат представа какво е мях или духало за ножарска работилница или духалка за масло“, казва Стойнова.

Необходими са 5000 лв. Надяват се, че след изложбата ще успеят и да продадат фотографиите, а средствата да използват за други каузи на читалището.

„Тази изложба въобще надхвърля нивото, регионалното ниво. Тя е на национално ниво и бих казал нещо повече. Тя е нещо, което е толкова българско, че би трябвало да сме слепи, за да не го видим и не го оценим. Ако не успеем да реализираме идеята в пълния й възможен начин – хората да я усетят и да я почувстват своя. Трябва да имаме и памет, защото, ако нямаме памет, някак си не говори добре за нас. Не искам да обобщавам, но няма как да ги пренебрегнем тези неща…“, коментира Александър Иванов.

Той иска да покажа албум за Антип: „Като го хване един българин, като го разгърне и да каже: Ей, браво, ето това е било, е те тези българи, благодарение на тях и нас ни има днес.“