Измина седмица от старта на новата учебна година. Покрай скандалите в държавата една новина – че едно училище в Северозапада отива в историята поради липса на деца, остана напълно незабелязана.

Кое е това вече несъществуващо училище и дали българското село се превръща в персона нон грата за образованието?

Довчера в село Моравица е имало основно училище.

„Е, какво беше… Имаше много деца, имаше ред и респект. Знаех, че това е учител и това е директор, а аз съм ученик и съм отишла да се уча“, разказва Йонка Йоцова.

Възрастните хора в селото и техните деца, като Йонка и дъщеря ѝ Ива, са минали през любимото училище.

„Учила съм до осми клас в това училище, пълно беше с деца и беше както тя казва – имаше ред, дисциплина. От Руска бела идваха ученици, класните стаи бяха пълни“, разказва Ива Кънова.

Корабът на образованието потъва от доста време, обяснява кметът. Но в началото на септември желаещите да учат в селото паднали до осем.  Парадоксът – били приходящи от града. А в града били записани като селски деца.

„Тенденцията е повече от две десетилетия насам, тъй като Моравица е на четири километра от Мездра и на осем километра от Враца, има училища много, децата избират, не може да ги спрем, на сила не може да ги докараме тук“, твърди Росен Ценов, кмет на селото.

Родителите като Иван избрали града без колебание.

„Проблемът е, че нямаше нито един първокласник освен моето дете и паралелките са смесени – децата от първи до пети клас учат в една стая. Няма нищо против даскалите, обаче проблемът с липсата на деца е голям“, категоричен е Иван Ангелов.

Живеем в мобилен свят и свят на избори, казват хората.

„Тук е може би мястото да благодаря на всички ръководители, директори, учители, които са се раздавали през годините“, отбелязва кметът Росен Ценов.

Ниската раждаемост и свободното движение на хора в съвременния свят  влияят и върху селски училища, които са със статут на защитени. Гимназията в село Зверино работи по много проекти, но все по-трудно запълва паралелките си в горния курс. Дванадесетокласниците например са едва десет тази година.

„Когато ние бяхме ученици, тук имаше 700 ученици капацитет, имаше паралелки А,Б, В и Г, а сега нещата не са така – когато доведох онзи ден децата за първия учебен ден, те бяха около 170“, отбелязва Венцислав Величков.

Продължи да четеш