Да вървиш три часа до училище пеша, да те смъмрят за шарени чорапи в клас, да превърташ касетки с музика след часовете. Такъв е светът на българския ученик през миналия век -обстановка, която днес е трудно да си представим.

Още преди TikTok и електронните дневници, когато училището е синоним на строга дисциплина, когато пособията и предметите се менят с поколенията, българското образование е пробивало своя път към учениците.

Съвременното българско образование започва преди 180 години от взаимното училище. Знаем и за интереса към естествените науки от края на 19-и век. Но защо през 1930 година без тетрадка по краснопис не може и как са учили нашите прабаби и прадядовци преди точно 100 години?

"Това, което днес се случва в българските училища - то е пак едно наследство“, коментира Веселин Лазаров.

Той е главен уредник на Националния музей на образованието в Габрово. Разказва, че през 20-те години на 20-и век, след войни и национални катастрофи, след реформите на Стоян Омарчевски, у нас се строят над 1000 училища.

„През първата половина на 20-и век до 1944 година, по-големият процент от населението е селско или провинциално. Голяма част от районите са селски, училищата са селски. Освен, че трябва да ходят на училище, трябва да извършват и земеделска работа учениците. Събиране, прибиране на реколтата, сеитба. Но въпреки че е било трудно, особено за тях, самото ходене на училище, цялата логистика, прибирането - преди всичко останало те са ходили с желание“, коментира Веселин Лазаров.

Датата 15 септември е определена за първи учебен ден отново преди век, през 1921 година. Учебната година е продължавала до 12 юли. Междучасията, основите на учебните програми и много от порядките до 1944 година са останали до днес.



"Мога да ви кажа, че през 1939 година ние сме с най-високо образование като процент от глава на населението спрямо всички останали балкански народи, което говори за нуждата от просветни хора, за това, че българите искаме да се образоваме“, посочва главният уредник на Националния музей на образованието в Габрово.

С идването на социализма се променя и образованието. Отпада вероучението, развиват се т.нар. техникуми, които подготвят кадри за производството директно от учебната скамейка. Мерките, които касаят външния вид на хората в училище, се затягат.

"Униформите бяха тъмносин панталон и тъмносиньо сако за момчетата, а за момичетата съответно тъмносиня пола, бяла или светлосиня риза. Като дойдох тука, на 17.09 започваше учебната година през 1985 г., бях с една рокля 4 пръста над коляното - къса. И директорката веднага ме дръпна настрани и каза: "Дуева, много сме се подкъсили“, спомня си Ирина Дуева, учителка в 7. СУ "Свети Седмочисленици“.

Тя е преподавател по български език и литература с 38-годишен стаж и преподава до миналата учебна година.

"Имаше радиоточка, която се оказа подслушвателно устройство, което е съответно свързано с дирекцията. Например - извиква ме директорката и ме пита: "Не те ли е страх да говориш такива неща? Че Вапцаров е поет-хуманист, а не комунист?“, споделя Ирина Дуева.

По думите ѝ нейното 7. СУ "Свети седмочисленици" винаги е възпитавало свобода и креативност. Спомня си за час, посветен на жените авторки.

"Подредили столовете в кръг, покрай стената. В средата седнали няколко девойки, предрешени на съответните поетеси. Запалена свещ, бутилка шампанско и чаши. И аз в първия момент, шок! Питам ги: "Какво правите?" - и те отговарят, че е вечер на поезията“, разказва Ирина Дуева.

„Материалът беше поне три пъти по-обемен като информация. Имаше интерес от страна на учениците, те четяха и научаваха много“, казва тя.

С падането на Желязната завеса, свободата в образованието граничи с хаотичната смяна на норми и напасване с новия начин на мислене.

„Задочна България“: Рецепти от старите готварски тетрадки

„Хванах момента, в който пионерската връзка отпадна, отпаднаха престилките, отпаднаха панталоните, отпаднаха нормите за прическа“, коментира сценаристът Георги Иванов.

Той е осмокласник, когато България е четвърта на Световното по футбол в САЩ. Завършва лазерна техника в София, а времето след училище прекарва пред НДК и в слушане на музика.

"С молива ние превъртахме касетката! 90-те са символ на много надежди, много мечти, време, в което се радвахме и оценявахме това, което имаме и имахме търпението да чакаме това, за което мечтаем“, споделя Георги Иванов.

Преди 30 години учениците като Георги се бунтуват срещу старите норми, търсят своето място, а като подарък за първия учебен ден вместо смартфон са получавали акции.

„Задочна България“: Горещините преди климатиците

"Родителите ни подаряваха подобни неща за първия учебен ден с надеждата някой ден това нещо да има стойност. Всъщност 90-те бяха точно това време, в което ние имахме търпението да чакаме, защото вярвахме, че предстои нещо, което е по-добро“, споделя Георги.

Те посрещат своите първи учебни дни в три Българии. Това, което ги обединява е аналоговото търсене на знания и промените, които преживяват.

С това учениците на 20-и век доказват, че образованието тогава е усилие, което е немислимо днес. Урок, който ще остане ненаучен, но който не трябва да бъде забравен.

Продължи да четеш