Kнига за първи път отваря архивите на МВР от времената на социализма в Народна република България, чиито синоними са „сигурността и спокойствието“. Привидни ли са те, разкрива книгата „От кражби до убийства“.
Първите две десетилетия на социалистическия режим у нас са време, в което новата власт тепърва се настанява в управленските си кресла. Престъпността е все още по-битова, казва книгата „От кражби до убийства“ на историка Стефан Иванов.
„Били са по-бедни години, крадяли са се неща от първа необходимост, храна, дрехи, такива неща“, казва д-р Стефан Иванов, историк и преподавател.
Изследването на Стефан Иванов разтваря за първи път архивите на МВР и показва периода на социализма по нов начин. В началото на нашето пътешествие в историята ни разказва за по-невинните провинения на режима.
„През 1953 г. идва времето да освободят един от най-популярните крадци, който е с прякора Жан. Излежава си присъдата, всички документи се подписват, взима си нещата, излиза от входа на Централния софийски затвор и още същия ден обира сладкарницата срещу затвора. Разбира се, историята мълчи дали се е разходил малко, или е влязъл в сладкарницата и я е обрал“, разказва д-р Иванов.
„Един служител на МВР, който лъже, че е болен, щял да ослепее и затова трябва да отиде до Чехословакия да се лекува. Пише едно писмо до шефа на своето поделение, моли го му изпраща заплатата на неговата другарка на село. Докато те му изплащат тази заплата седем месеца и половина, той си стои на село и си строи къщата“, допълва той.
Според документите и изследванията, които книгата на Стефан Иванов показват т.нар. зрял социализъм е периодът, в който сериозните криминални случаи зачестяват, а привидното спокойствие прикрива престъпността.
На 6 октомври 1979 г., когато столичният квартал „Хаджи Димитър“ е осеян с къщи вместо кооперации, се извършва престъпление, което ще разкрие един от първите масови убийци у нас.
„Убитата тук жена е само на 19 години, те са се запознали на Централна гара с този човек, нека го наречем Х. Б. Г. Никой не подозира, че това е началото на поредица от поне шест убийства на жени и че това е един от големите серийни убийци в историята на България. Между другото той е бил доста интелигентен човек, в съвсем различни краища на София, в съвсем различни места, чак накрая се навързва какво е общото между тях. Когато вече влиза в ареста и започват истинските разпити се установява, че този човек е причинил още убийства, има побой и т.н. Друго интересно нещо, което не трябва да изпускаме е, че през тази своя престъпна кариера, този човек е служител на МВР“, разказва историкът Стефан Иванов.
Оказва се, че правосъдието третира хората от властта по различен начин от обикновените граждани.
„Най-масовото убийство в българската история е в София, Студентски град, когато ученик, син на хора на режима, нахлува с пистолет и финландски нож и започва да убива подред. Умират 7 човека на място, след това умират още от раните си. Това се случва в общежитие и има опит да се прикрие това нещо, но е неуспешен, защото част от жертвите са от братски Виетнам“, казва д-р Иванов.
Книгата „От кражби до убийства“ разкрива за първи път и полицейския произвол в Народна република България.
„Офицер от районното управление в Исперих. Младо момиче отива при него, за да потърси помощ, да се оплаче. Той най-любезно я кани в своята стая и брутално я изнасилва. Момичето едва оцелява. Самият факт, че са подали жалба в ония години е огромно геройство. Наказанието на този човек е преместване в друго управление на МВР, защото му остава една година до пенсия", разказва още историкът.
Д-р Стефан Иванов работи по своя труд от четири години, като през последната година изследва архивите на МВР, които се разсекретяват за първи път.
„Умишлените убийства в социалистическа България са били между два и три пъти повече на година, отколкото са днес. Това го показвам за първи път с данни по години. Страшно е било, защото едно от малкото неща, които властта е можела да осигури е било някакво спокойствие. На малко хора им се занимава с такава тема, която може би ще им донесе публични негативи“, допълва авторът на книгата.
Истината за престъпността на режима не може да се изчерпа в едно изследване. Вероятно са налични и десетки опровержения на показаното в книгата „От кражби до убийства“. Факт е обаче, че ключалката на миналото е отворена и историята на престъпността тепърва ще бъде разкривана.
