Излезе документалният сборник "Държавна сигурност и бежанските лагери на Запад (1944-1991)". Това е 53-то поред издание.

„55 са изданията до този момент, но заради коронавируса не успяхме да ги представим публично, както обикновено става“, каза в „Тази сутрин“ Екатерина Бончева, член на Комисията по досиетата.

Сборникът е само от документи, създадени в архивите на Държавна сигурност. Една част от тях са т.нар. служебни документи, а има и малка част от разкази на „изменниците“. Това са хората, които в отдел „Следствен“ разказват за условията в бежанските лагери. Става въпрос за лагери в осем държави – 70 на брой.

По думите на Бончева бежанският поток е бил непрестанен.

„В сборника има част от схемата на един от големите лагери в Германия, където е бил един от последните етапи, при които хората, преди да кандидатстват за политическо убежище, са отивали там, след като са престоявали в други лагери. Там са били интервютата и се взимало решението какво да се случи с тях“, разказа Екатерина Бончева.

Интересен документ има от 1989 г. от Швеция. Скандинавските държави са били желани, но по-труднодостъпни. Там има данни за 1190 души, както и за един палатков лагер, където има 5000 българи.

„Някои от българите са престоявали в лагерите не по-малко от година. Процедурата за получаване на политическо убежище е била различна в различните държави. На много места – в Италия, Германия – са изучавали чужди езици. Интересен е скандинавският модел, защото там трябва да се предадеш първо в полицейски участък. Получаваш документи, с които не можеш да работиш, но пребиваваш. Можеш да живееш, ако имаш близки. Ако не, отиваш в лагер, който в документите на Държавна сигурност е описан като пансион“, разказа още Екатерина Бончева.

Условията първоначално са били доста тежки, защото тези места са били лагери за репатриране. С времето те са се подобрили. Според документите, например в лагери в Турция и Италия, дори е имало кухня, зали за игри и други удобства.

„Държавна сигурност е виждала в тези лагери едно място, от което се извършва диверсия спрямо България, в които хора се вербуват. Имало е такива случаи, но те не са били толкова много“, каза още Бончева.