Томас Мур е психотерапевт, бил е монах, музикант, защитава докторска степен по религиозни науки. Автор е на редица книги, познавач е на човешката душа и ритуали.
„Ню Йорк Таймс“ определя книгата му „Грижа за душата“, която е преведена и на български език, като бестселър.
Томас Мур за грижата за душата, в специално интервю пред Виктория Петрова:
– Има навсякъде толкова много конфликти, неразбирателство. Имате ли отговор на въпроса защо, защо е така?
– Единственото, което знам, е, че трябва да променим нашето отношение към животът като такъв. И не знам как ще стане това и откъде ще започне. Хората трябва да преоткрият, че определени неща са много по-ценни от други. Хората като цяло се отнасят неосъзнато към развитието на обществото и културата. И те така се превръщат в бездушни или се движат в тази посока. Например сега изкуственият интелект, с който хората ще трябва да се справят, ние би следвало да сме много по-осъзнати и да го направим в услуга на човека, но изглежда, че отново ще ни „отвее“ в нашата неосъзнатост, където ще загубим представа за ценностите.
– Как си обяснявате, че има толкова много книги за самопомощ? Това помага ли?
– Очевидно е, че имаме нужда от помощ. Като индивиди страдаме от това, че обществото ни е отнело важните ценности или ги подкопава. Ето например интернет, за който смятам, че е потенциално прекрасно нещо, на което и аз се наслаждавам, ни отнема езика. В интернет използваме немарлив език и така губим сетивността към ценността на езика ни. Има и още нещо – качеството на мисленето ни. То се променя драматично. Не знам как е при вас в България, но тук при нас, дори в медиите писането става все по-лошо и кратко. Хората не искат да имат изискващи и натоварващи дълги мисли, искат да мислят на малки парчета.
И като използваме такива парчета и ние ставаме съвкупност от парчета, нямаме цялостно знание, за да сме способни да се справяме с нашите проблеми. Хората трябва да използват своя интелект, който не използват в момента и това е част от светлината на душата – да бъдеш мислещ.
– Но пак да ви попитам сами да си помогнем, а какво стана с Бог, с религията, боговете?
– Според мен, а и все пак съм бил монах дълго време, религията трябва да порасне. Много възрастни хора имат детинско разбиране какво всъщност е религията, на нивото на това, което са ги учили на 5 или 6 години. И това е важно, но трябва да израснат, защото представете си да сте на нивото на 5-6-годишни в областта на технологиите например. Това няма да ви е от полза днес. Същото е и с религията.
И затова смятам, че сега религията не помага толкова, а тя може. Има много какво да се направи в тази област
– Самотата и депресията – невероятен бич за съвременния човек. Какво бихте ни посъветвали?
– Част от проблема с депресията е, че тя идва като резултат на отсъствие или празнота. Хората се нуждаят от богатство на опита. Наблягам тук на това, че трябва да има мисъл и ако мислим повече, можем да изживеем един по-стойностен живот. Но хората днес като че ли не искат знание, те сякаш са срещу знанието. Мислят, че е прекрасно да не се притесняват много, да не изпитваме болка от усилието да учим. И сега страдаме от резултатите.
Депресията идва от липсата на задълбочено участие в живота. Да се чувстваш жив. Има много видове депресия, и не искам да ги опростявам, но искам да спомена само един аспект. Можем да се отървем от депресията, ако хората се задълбочат върху живота си.
– Какво им е на хората днес? Какви са ни проблемите?
– Не знам отговора. Посветил съм целия си живот на този въпрос. Но може би, ако разделим себе си от модерността. Трябва да си необикновен, ексцентричен... За да се грижиш за душата си, трябва да бъдеш ексцентричен, трябва да си различен от всеки друг до степен, че хората да се чудят дали си добре.
– Какво следва за човешкия род, според вас?
– Не мисля в посока, че ще ходим да живеем на друга планета. Смятам, че хората трябва да влязат в по-добра форма. И това, че ще отидат на друга планета няма да ни помогне. Това, което искам да предам като завет, е, че може и да има друг начин да се живее животът – с повече смисъл, отколкото със забавление.