Томас Мур е психотерапевт, бил е монах, музикант, защитава докторска степен по религиозни науки. Автор е на редица книги, познавач е на човешката душа и ритуали.
„Ню Йорк Таймс“ определя книгата му „Грижа за душата“, която е преведена и на български език, като бестселър.
Томас Мур за грижата за душата, в специално интервю пред Виктория Петрова:
– Има навсякъде толкова много конфликти, неразбирателство. Имате ли отговор на въпроса защо, защо е така?
– Единственото, което знам, е, че трябва да променим нашето отношение към животът като такъв. И не знам как ще стане това и откъде ще започне. Хората трябва да преоткрият, че определени неща са много по-ценни от други. Хората като цяло се отнасят неосъзнато към развитието на обществото и културата. И те така се превръщат в бездушни или се движат в тази посока. Например сега изкуственият интелект, с който хората ще трябва да се справят, ние би следвало да сме много по-осъзнати и да го направим в услуга на човека, но изглежда, че отново ще ни „отвее“ в нашата неосъзнатост, където ще загубим представа за ценностите.
– Как си обяснявате, че има толкова много книги за самопомощ? Това помага ли?
– Очевидно е, че имаме нужда от помощ. Като индивиди страдаме от това, че обществото ни е отнело важните ценности или ги подкопава. Ето например интернет, за който смятам, че е потенциално прекрасно нещо, на което и аз се наслаждавам, ни отнема езика. В интернет използваме немарлив език и така губим сетивността към ценността на езика ни. Има и още нещо – качеството на мисленето ни. То се променя драматично. Не знам как е при вас в България, но тук при нас, дори в медиите писането става все по-лошо и кратко. Хората не искат да имат изискващи и натоварващи дълги мисли, искат да мислят на малки парчета.
И като използваме такива парчета и ние ставаме съвкупност от парчета, нямаме цялостно знание, за да сме способни да се справяме с нашите проблеми. Хората трябва да използват своя интелект, който не използват в момента и това е част от светлината на душата – да бъдеш мислещ.
– Но пак да ви попитам сами да си помогнем, а какво стана с Бог, с религията, боговете?
– Според мен, а и все пак съм бил монах дълго време, религията трябва да порасне. Много възрастни хора имат детинско разбиране какво всъщност е религията, на нивото на това, което са ги учили на 5 или 6 години. И това е важно, но трябва да израснат, защото представете си да сте на нивото на 5-6-годишни в областта на технологиите например. Това няма да ви е от полза днес. Същото е и с религията.
И затова смятам, че сега религията не помага толкова, а тя може. Има много какво да се направи в тази област