На 7 април в Сатиричния театър ще бъдат връчени наградите "Златен кукерикон". Една от най-емблематичните актриси на Сатиричния театър, Татяна Лолова, ще бъде отличена с награда за цялостно творчество.
Старомодна комедия
„В списание „Театър” на последните страници обикновено имаше пиеса и така видях "Старомодна комедия" на Арбузов. Взех пиесата, прочетох я, обадих се на Калата да дойде и веднага да започваме да работим. Той е много подозрителен, освен че е великолепен актьор. Младен Киселов я постави в Театър 199 и я играхме девет години. Един ден Калоянчев ми вика: "Трябва да отидем и да си съберем багажа", а ние там играем с куфари и всички дрехи са наши. Спират представлението, какво да ти кажа повече. Направих едно прощално за публиката. Целият състав на театъра плачеше, публиката не разбра, че аз се прощавам всъщност с нея с нашия спектакъл. На другия ден директорката на театъра каза да го върнем. И аз викам: "Калоянчев ще се върне, Лолова – не!" Такъв кротък заядливец съм аз”, разказа актрисата.
„Никола Анастасов ми е много скъп и с него съм от 17-годишна. Кольо е една година по-голям от мен и той се прочу със Сърчо, който му даде една реплика, която го направи изведнъж много видим. Той го накара да мине по сцената и да казва: "Кой е Никола Анастасов?". И така всички разбраха кой е Никола Анастасов и той беше прекрасен.
„Когато се женех за Славе ме попитаха: "Вие сте актриса, какво играете в момента?". И аз казвах: "Проститутка". Аз играя проститутката във Франк Пети на Фридрих Дюренмат. Това е една от най-хубавите роли и тя наистина е проститутка към банката и нейната задача е да примамва клиентите, които те после ограбват. С Нейчо Попов бяхме двойка. Моята героиня загива убита от любимия си, защото така трябва да спасят банката. Имахме дует с Нейчо, изключителен актьор и страшно музикален. Това е съпругът на Стоянка и наш любим колега и режисьор. И като играем двамата след изпяване на нашия дует, видях веднъж как Нейчо си удря главата в стената. След едно друго представление пак и го попитах защо го прави. Той ми отговори: „Ти пак понижи с четвърт тон".
Славето… една истинска любов
„В живота се ожених за най-доброто момче от квартала. Така се случи, че се разделихме, след което се ожених за най-доброто момче в театъра. Всички казваха - пет дни прекосили любов, а ние бяхме заедно от 62-ра година. 63-а година се роди нашето детенце и докрая бяхме заедно. Аз съм много щастлив човек, защото живях с един невероятен човек. Вуйчото на моя първи съпруг, който е прекрасен, казваше: "Тази жена е магьосница. Първо се ожени за най-доброто момче, взе го, остави го и взе едно друго още по-добро”. От друга страна първият ми съпруг, освен че е бил реквизитор, освен че беше желан от всички режисьори, накрая се призна за художник, а той рисува от дете. Но когато го канихме да направи едно събиране и да покаже картините си, той казваше: "Не съм художник, не показвам, не подарявам и не продавам!". Обаче Георги Тошев не го послуша и направи една великолепна изложба в Лондон. Той успя да види обожанието на посетителите на неговата изложба и хората, които пожелаха да имат неговите картини. Така че той си тръгна от тук с това признание на тези, които видяха това, което е творил”, разказва Татяна Лолова.
Усмивка!
„Не го сънувам, но той е непрекъснато до мен. Обаче трябва да ви кажа, че когато вървя и мине сина ни и ми казва: "Усмивка! Усмивка! Хората имат нужда от твоята усмивка! Тъжното лице го прибери за вкъщи или където никой не го вижда и самата ти не знаеш за него”, казва още актрисата.
Щастието
„Щастието е винаги отпред. Винаги си с протегната ръка към него. А може би щастие не съществува или ти трябва да си го създаваш. Или го има, но не се показва. Или като се покаже, трябва да го хванеш здраво. Но нека не говорим за щастие, нека говорим за нормален човешки контакт. Това е щастието - да си допаднеш с отсрещния. Да имаш хора, с които да ти е приятно. Да бъдеш, да говориш или да мълчиш”, казва актрисата.
