На 7 април Държавният сатиричен театър "Алеко Константинов" ще връчи "Златен кукерикон" на онези творци и спектакли, които най-добре са успели да ни развеселят тази година. Татяна Лолова наскоро навърши 85 години, а повече от 60 от тях е посветила на сцената. Голямата актриса ще получи наградата за цялостно творчество на името на един от нейните незабравими партньори - Георги Калоянчев.
Тя подписва заповедта за назначение в Сатиричния театър на 26 декември 1956 г.
„По начало се имам за много драматична актриса. Така съм започнала – аз бях актрисата в училище. Още не мога да настигна нивото на актьорското си майсторство от ученическите години. Имах великолепни учители и една невероятна учителка - Анастасия Балабанова, която беше направила много хубав драмсъстав”, разказа Татяна Лолова.
Началото в театъра
„Аз винаги казвам, че съм влязла без връзки, защото моят баща почина, когато бях на 16 години. Майка ми поиска да напусна училище, за да помагам в отглеждането на брат ми. И тогава я извикаха от учителския комитет да й кажат, че в мен има някаква дарба, която трябва да се развива и тя трябва да ме остави. И тя ме остави”, сподели актрисата.
Първата роля
„Първата ми роля беше много мъчителна. Играех Фосфоричната жена в "Баня", това е много трудна роля. Професорът ми Стефан Сърчаджиев беше ангажирал Любомир Бобчевски, един прекрасен актьор, от време на време да се занимава с мен. Щом ме оставеше и ролята спихваше. Чудеха се какво да направят. Боядисаха ми косата червена за първи път, а като се изми стана розова.
"Щастливи дни"
„Нещото, което ме кара да се радвам, че съм избрала тази професия, най-неочаквано е пиесата на Самюел Бекет „Щастливи дни”. Много хора питаха – „Защо Татяна Лолова, тя е комедийна актриса? Защо в тази тежка, абсурдна…” Пък има ли нещо по-абсурдно от България? Та ние сме царете на абсурда. Ние сме точно за тези пиеси. Успях и да репетирам дълго време и съм щастлива, че направих тази роля”, споделя Татяна Лолова.
„Веднъж, тръгвайки си по ул. "Цар Освободител", ме настигна едно младо момиче с бял карамфил с червени ръбчета. Това не са най-красивите карамфили, но той ми е толкова скъп на сърцето, защото тя ме докосна. Остави ми карамфила и ми каза: "Искам да знаете, че Вие сте много важна в моя живот." Тази пиеса, която е уж много тежка, всъщност на някои хора е действала изцеряващо. Ето това момиченце, което ми подаде белия карамфил с червения кант, няма да го забравя никога. Наистина разбрах, че е имало смисъл девет месеца да се мъча с ролята. 61 пъти съм го играла, можех да го играя до безкрай. Но е много тежка пиеса, нека да я има и за други актриси”, допълва актрисата.
Наградата
„Тази награда е на името на великолепния Георги Калоянчев, с когото съм играла от основаването на театъра. Калата още като студент беше гениален. На стълбите можеше да го спреш и да започне да играе. В мига, в който пипнеше текста, той вече е героят. 1959 г. поканиха Калата да играе по телевизията и аз му партнирах. И от това първо играене на Кулата се породиха телевизионният театър, новогодишните програми и тези прекрасни комедийни и трагедийни материали, които сме играли по телевизията. Това ни направи много важни в очите на хората”, разказа Татяна Лолова.
Щастието
„Щастието е винаги отпред. Винаги си с протегната ръка към него. А може би щастие не съществува - ти трябва да си го създаваш. Или го има, но не се показва. Или като се покаже, трябва да го хванеш здраво. Но нека не говорим за щастие, нека говорим за нормален, човешки контакт. Това е щастието. Да си допаднеш с отсрещния. Да имаш хора, с които ти е приятно”, на мнение е Лолова.
Ако животът й е пиеса, актрисата би я озаглавила: „Почакай, ще има още нещо…”
